Реално ниската ефективност на съветската "танкова машина" е обусловена от организационни проблеми от различен характер. Аз ще се спра само на тези, които РККА има в началото на войната. Към 22.06.1941 г., почти всички съветски танкове са в 29те механизирани корпуса. Всеки механизиран корпус по щат има две 2 танкови, 1 моторизирана/механизирана дивизия и ред по-малки части (като например мотоциклетен полк). По щат механизираният корпус трябва да има 36 080 души, 1031 танка, 268 бронирани коли, 172 оръдия, 138 минохвъргачки, 5161 автомобила и камиона и 352 трактора. Повечето механизирани корпуси са или прикачени към армии, или диркетно под командването на фронтовете, към които принадлежат. По идея, те трябва да се използват като едно цяло (танкове, пехота и артилерия). А за разузнаване трябва да използват собствените си отделни разузнавателни батальони (3), както и мотоциклетния полк.
Реалностите обаче внасят големи промени в картинката. Първо, както и отбелязва Хацкилевич (командир на механизиран корпус) на конференцията, последвала военните игри от 1940/1941 г., влекачите за артилерията развиват твърде ниска скорост и не могат да придружават танковите дивизии. Второ, транспорта на пехотата не е достатъчен, тъй като се предполага, че след началото на войната ще има около месец на бавни военни действия (както през ПСВ), през които ще може от цивилния сектор да дойде достатъчно транспорт, който "да моторизира" пехотата на практика. И последно, но не по важност: свръзката. Свързочните батальони са най-слабо комплектовани, а мобилните радиостанции имат големи проблеми и са на практика неизползваеми (отделно от факта, че много нисък процент от съветските танкове имат радиостанции, без да споменаваме факта, че тези радиостанции работят само когато машината не е в движение). Всичко това значи малка или никаква мобилност на механизирания корпус и липса на управляемост, когато корпусът влезе в бой.
Което се и случва - с началото на войната корпусите заемат позиции по плановете (те поне са ясни и указани). Но още при първите заповеди за действие, идващи от армейските, фронтови щабове, както и от върховното командване (често - противоречиви), всеки от командирите на корпуси трябва да взима трудни решения: да прати напред танковете (обричайки ги на унищожение дори и ако срещу тях има само пехота), пускайки пехотата на собствен ход и оставяйки артилерията в тила.
Към тези проблеми се добавят хиляди други, като например липсата на адекватни ремонтни мощности, машини, които да евакуират повредени машини от бойното поле и т.н.