факта че това което описа става много много рядко (на практика само го четем по вестниците), докато нападението на една държава над друга става много често, дори и в днешните пацифистко-импотентни времена, говори че има някаква разлика, не мислиш ли? и разликата е че хората могат да надвият всеки отделен човек, затова има шанс за работещ що годе обществен договор, докато държавите не могат. това е едната, всъщност наивната причина
втората, истинската, е че сме животни, буквално. хората го забравят това и се възнасят в някакви наивни мечти. ние трябва да се бием и да завладяваме територии, така както трябва да ядем, серем и дишаме. ако спрем да правим някое от тия неща, просто ще умрем. войните са също толкова важни за здравето на вида, колкото дишането за индивида.
разбира се, ако си религиозен зеленчук кажи да не си хабя думите, трябва да се говори на всеки на неговия език. ако си религиозен, кажи, ще измислим нещо друго. като например: не бива да се притесняваме да посегнем на земния живот, за да спасим вечния (например избивайки неверниците спасяваме неродените им деца от адови мъки, душите им ще имат шанс да се родят в християнски тела и да се спасят). правейки това, ние извършваме грях, но ние жертваме своята душа, за да спасим чужда, което е благородно и достойно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите