|
|
| Тема |
 Извод? [re: Aтилea] |
|
| Автор |
dnaunseq (старо куче) |
|
| Публикувано | 23.04.12 05:53 |
|
|
|
Изглежда като карта на разширението на руския ботуш, идващ някъде от север. Източникът му е обединението на два елемента: и .
При втори преглед - Киевската рус, първа успяла да обхване обширни славяноговорящи територии (и така подготвила почвата за всички последващи разширения), бива сериозно ограничена от Златната орда. След това пък, когато Златната орда започва да запада, като някакво съвпадение се въздига Османската империя, която ще послужи на свой ред за известно ограничение на Руската империя на север. Интересно тук е че базата, с която се свързва Златната орда е Кримският полуостров. Северните брегове на Черно море са пояс, подпомогнал утвърждаването и на Османската империя. Накрая с опит за ограничение на разширението на руската мечка се нагърбва Прусия, която подобно на Златната орда и Османската империя е необикновено и внезапно възникнало държавно формирование.
В сравнение, териториалните промени в Западна Европа са дребни и между малки държави.
Kaто цяло, развитието може да се проследи по линията на противоборството между двата елемента, разделили Римската империя на източна и западна част. Ненадейното възникване на останалите актьори, включително поканата към монголите може да се дължи на задкулисна политика на Рим.
Противоборството e в определена степен и по линията (протестанти), (православни) северни народи и (католици) южни народи. Но при всички случаи приоритет сякаш има противоборството между религиозните центрове в Москва и Рим. Самата Прусия, макар и германоговоряща се утвърждава при взаимодействие с френския централизиран модел (католици). Протестантите дълго време остават в сферата на каприза и преизживяване на езическите си или търговски корени, за да имат политическа прозорливост и имперско/глобално мислене като католиците или православните. Те участват в глобалната политика преди всичко чрез финансиране и технологии, и опортюнистично, но организацията на политическите събития явно е диктувана от двете школи, тръгнали от Римската империя. Езическият опортюнизъм на протестантите може да бъде регулиран донякъде от политическото планиране на евреите, стига да могат да се разберат (например в САЩ и Англия). В противен случай далновидната политика на православни и католици би взела превес, но отново би ги противопоставила.
Друг вариант е сега православните да потърсят своите романтични езически корени подобно на германците с протестантизма. Макар и примамливо, това би означавало да оглупеят относно далновидните политически ходове. Но пък тези ходове са изтощителни - стремеж към глобална доминация по политически път. Може да има нещо положително в езичеството - да им даде гъвкавост за други ходове, без обременителността на голямата дъска. Но руският атеизъм никога не бил гъвкав по начина, по който протестантството е било гъвкаво. Ако католицизмът има отдушник и втори план на културни, технологични и организационни търсения в протестантството, то православието няма същото пространство, където да тества нови идеи, които да минават отвъд културно-политическото статукво. Тук всичко се развива монолитно, в един вариант, като първообраза и консолидацията на църквата.
| |
| |
| 
|
|
