Аз съм потресена от тая тема и от твърденията на създателя й. Каква е тази мания да се изкарва, че всичко е българско? "Ах, Китай, Китай, земьо македонска, до кога ке те делиме..." Ама май трябва да го сменим на българска...

Сръбският без падежи бил български. Ми на българския като му сложим падежи какъв става, сръбски? Що не му махна на руския падежите да докажеш, че и той е български?

Не знам какъв си по образование и професия, но едва ли си езиковед. Да си виждал някога старобългарски текст? А да си чувал за Балкански езиков съюз? Естествена тенденция в език от синтетизъм към аналитизъм Нещо? Пускаш си тука някакво твърдение без никакви доказателства...

Славянската азбука и съответно писменият (църковно)славянски език е създаден по заповед на императора на Византия за нуждите църквата на повопокръстените славяни във Великоморавия на основата на български солунски диалект, тъй като Кирил и Методи са работили в Солун. Това, че е на основата на български диалект се доказва с малко на брой, но сигурни белези на езика.

Перипетиите на Кирил и Методи и учениците им няма да ги описвам. България спасява азбуката като приема прогонените ученици - съглласна съм. Но тази азбука я е имало и се е ползвала без пряка връзка с България като държава.
Логично е(,) при съществуващ начин за водене на литургия в славянските църкви на език, достъпен за населението, този език да се разпространи надалеч...

Към автора на темата: Виждал ли си старобългарски текст? Изпъстрен с падежи, цели 7 на брой. Я да видим, каква е логиката: когато говорим език е безпадежен и току-що му е създадена писменост , откъде ще се вземат в писмените текстове падежи? И защо? Пък някакви си езиковеди твърдят, че старобългарският език е наследил 7 от осемте падежа на праславянския език. Лъжци такива.

Та аз бих могла да те попитам: Ама как така българите казват, че тоя старобългарски език е техен, като те даже нямат и падежи в съвременния си език? По-логично е тоя нов български език да е диалект на сръбския, с махнати падежи, че да се различават. Пък падежите на сръбския да са доказателство за родственост със старославянския. Не го твърдя. Пък може и да си го мислят сърбите, знам ли ги. С този абзац исках да покажа, че падежите всеки може да си ги тълкува, както му изнася.

(А пък в българския ги няма и в сръбския западат заради действието на Балканския езиков съюз и клоненето с времето на всеки език от синтетичност към аналитичност. Но това не значи, че падежи в сръбския са останали само заради писмената норма, напротив, има територии, много слабо засегнати от аналитичната тенденция.)

Да не говорим, че Вук Караджич, опитвайки се да приближи писмения език максималко до народния, отхвърля много от старославянското в езика. По тази логика, ако падежите не са били част от говоримия народен език, то и тях днес нямаше да ги има, нали?

И са к'во, тия мръсни сърби не искат да си признаят, че езикът им е български. А за хърватите да не говорим, то къде сръбски там и хърватски. Значи и техният език е наш ;) За македонския спор няма. Пък колко процента от лексиката на румънците е с българска основа. Всичко е наше бее, какви Балкани какви 5 лева, всичко е България на тоя Български полуостров!

Колко от горния абзац е истина, и колко не е, няма да коментирам. Идеята ми е, че не трябва да прекаляваме с определянето на всичко като българско. Сръбският език си е отделен език от българския. Интерференция между два съседни езика винаги има, затова и ги има така наречените "преходни говори". Не виждам смисъл да ги причисляваме към сръбските или към българските, достатъчно определение за тях е преходни. А пък близостта на двата езика, която така е поразила автора на темата, не е кой знае колко учудваща, при положение, че двата езика са близкородствени. (Тии много приличаш на братовчед ти, лъжете, сигурно сте клонингииии!) :)

Вдъхновихте ме и сигурно ще напиша дипломна работа на тая тема! :) Хайде хубав ден :)