Юджийн Скайлър е роден на 26 февруари 1840 г. в заможно семейство в северната част на щата Ню Йорк. През 1862 г. става студент по право и през 1863 г. получава докторска степен от Юридическия отдел на Колумбийския университет. Започва адвокатска дейност в Ню Йорк, но установява, че тази работа не му допада особено. Тогава се заема да сътрудничи на списание "Нейшън". Продължава да пише за това списание до края на дните си.

През септември 1863 г. руска военна ескадра прави дълъг престой в нюйоркското пристанище, надявайки се да избегне пленяване от британската флота в случай на война между Британия и Русия заради полското въстание, в което руснаците изколват над 30 000 полски въстаници и избесват други 2000. 23-годишния Скайлър е вербуван от руските офицери и започва дори да учи руски език - впоследствие става първият американски преводач на Тургенев.

През 1867-68 г. Скайлър се урежда като консул в Москва, но през 1869 г., разбирайки двойната му игра, американците го отзовават. Скайлер, обаче (вероятно не без помощта на руските червонци) се вмъква под кожата на новия (нищо не вдяващ) посланик и му става дясна ръка (секретар) до 1876 г. Защо руснаците го запазват в Русия? Ами защото в същото време проливат кръвта на азиатците, завладявайки ханство след ханство, и някой трябва да им прикрива военните изстъпления.

От юли 1976 г. Скайлър е отново секретар, но вече в Цариград - отново на две хранилки - американска и руска.

Скайлър научава за кланетата от български студенти и американски преподаватели в «Роберт колеж» в Константинопол. Първите не съвсем конкретни репортажи за кланетата биват публикувани в британската преса на 6 май. Американци — преподаватели в «Роберт колеж» - събират повече информация (откъде?) и я изпращат на британския пълномощен представител в Турция, без обаче от начинанието им да последва нещо. След това изпращат данните на кореспондентите на вестниците “Таймс” и “Лъндън Дейли Нюс”. Вторият ги публикува и това веднага вдига голям шум в Лондон. Зверствата в България биват обсъдени в Парламента на 26 юни, като опозиционната либерална партия настоява за пълно разследване. Консервативното правителство на премиер-министъра Бенджамин Дизраели се съгласява да разследва сведенията за кланетата. Британското правителство възлага на Уолтър Баринг, втори секретар на тяхното посолство в Константинопол, да проведе разследването. Страхувайки се обаче от прикриване (или от обективността) на истината, преподавателите от «Роберт колеж» молят Хорас Мейнард — американския пълномощен представител в Турция — да проведе свое собствено разследване. Мейнард възлага тази задача на Скайлър. Скайлър се приготвя да отпътува за България да проучи сведенията за извършени кланета. По една случайност (ах тези случайности!) в Константинопол пристига приятелят на Скайлър от Русия Джанюариъс Макгахан. Скайлър го кани да го придружи при пътуването му до България. Скайлър и Макгахан отпътуват за България на 23 юли. Към тях се присъединяват един германски кореспондент, както и княз Алексей Церетели - втори секретар на руското посолство в Константинопол и проекто кандидат за български княз... Те прекарват в България три седмици, документирайки зверствата, извършени в населени места в Южна България три месеца по-рано. След като посещава множество градове и села, Скайлър заявява в своя доклад до американския пълномощен министър в Турция Хорас Мейнард следното: "Много е трудно да бъде изчислен броят на българите, убити по време на неколкодневните безредици, но съм склонен да приема, че броят им в горепосочените от мен райони е около 15 000."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите