Думата хан има значението на владетел сред тюркските езици в Азия. Интересно е че арабите започват да я използват в смисъла на кервансарай. Откъде идва преобразуването на значението. Дали тюркските племена в Азия винаги са имали подобни "ханджийски" обществени взаимоотношения, или пък в определен исторически период се е случила трансформация на значението.

Тезата ми е, че азиатската аристокрация има монголо-тюркски произход, след огромната експанзия на Монголската империя при Чингиз хан. В Уикипедията изрично е отбелязано, че тя е била създадена от обединене на монголо-тюркски племена. Допълнително потвърждение за участието на тюркски елемент е употребата на уйгурски скрипт за основа на писмеността в тази държава.

Макар монголската държава да се разпада сравнително бързо, аристокрацията остава по места. От една страна причина за това са огромните богатства, а от друга и способностите, които все пак са позволили това разширение. Също така държавата се разпада в резултат на междуособици и политически игри, но не и като резултат на действията на друг държавотворчески елемент в Азия. Какво би направила бившата аристокрация в тези времена на несигурност, и след като вече е била запозната с изтънчения живот на цивилизацията в Китай. Естествено е тогава, тази аристокрация да се оттегли в институцията на хана (кервансарай) и да властва над местното население и над търговските пътища от сянка, като освен това продължава политическите си връзки с други ханове по географията на цяла Азия.

Въпросът може а се свърже и с мамелюците, които демонстрират как "от кухнята" и от привидно подчинено положение могат да овладеят арабските халифати. Кухнята е била по-силна от държавата. Подобна е ролята и на кервансараите и изглежда това е вкоренена азиатска традиция.