Демек изпокрилите се по горите българи излезли оттам през Възраждането, а след Освобождението и бягството на турците заели местата им в градовете и се размножили с бясна скорост (по 7-8 деца). Сега обаче е налице обратния процес, за съжаление.

Да, някои историци смятат, че към 16-17 бек българското етническо население в сегашните ни граници е спаднало на не повече от 50-100,000 души, съсредоточерни главно в Балкана и Западните Родопи.
Предишните българи са избити, забягнали в съседни държави, турцизирали или просто измрели от глад и болести, понеже им е оставена най-лошата земя, а трябвало да плащат най-големи данъци.
Обръщането на баланса става към началото на 18 век, може би поради това, че няколко големи епидемии на чума, холера и други болести поопразват градовете и равнините. Българите, населяващи основно малки планински села са били по-незасегнати. Новозаселените турци и татари не са имали и имунитет към някои местни болести като малария, ендемична в Южна България.
През 18-19 век положението на раята се подобрява, тя може вече да се заселва където иска и докато преди в планинските села в гладни години децата са измирали, сега се отглеждат по десетина.
Допълнително след 1878г. с различни изселнически спогодби се постига етническа консолидация в повечето Балкански държави.