|
|
| Тема |
 Re: Чалга-историята [re: jingiby] |
|
| Автор |
jingiby (ветеран) |
|
| Публикувано | 17.08.10 18:21 |
|
|
|
Така или иначе нито един български привърженик на иранската хипотеза не е популярен сред колегите си историци, филолози и прочие професионалисти в чужбина. Нито в Русия, нито в Германия, Франция или Великобритания медиевистите не четат и не цитират Петър Добрев, Божидар Димитров, Георги Бакалов или Цветелин Степанов. Ако изобщо български автори се споменават в чужди издания, това са днес удобно забравените Златарски и Бешевлиев. На това отгоре обяснението на плахо промъкналия се въпрос: "Защо в България не четем чужди автори и защо те не ни четат?" е от параноично-шовинистичен характер: не ги четем и не ни четат, защото целта на чуждите автори е да съсипят истината за българската славна история. Това е турбо-фолкщина, както би се изразил Младен Сърбиновски.
Все пак през 2009 г. излезе от печат книгата на проф. Васил Василев. Тази изключителна книга е резултат на 20-годишни задълбочени научни търсения и открития. За написването й са използвани всички известни или по-малко известни, но напълно автентични исторически извори – цитирани са китайски, персийски, латински, старогръцки, арменски, руски и български летописи, проследени са и последните проучвания в областта на археологията, антропологията, лингвистиката и етнографията. В предлагания труд е разгледан подробно и дискусионният проблем за етническата принадлежост на древните българи. През последните няколко десетилетия все по-настойчиво си пробива път тезата за индоиранския произход и принадлежност на древните българи към общността на ираноезичните народи. При това те се причисляват не към номадските, а към уседналите ираноезични племена, строители на градове и древни държави. Авторът на тази книга възразява решително на подобни твърдения като привежда достоверни писмени източници и резултати от археологически и антроположки проучвания.
Я стани, стани шумадийско куче, тебе да утепам.
| |
| |
| 
|
|
