|
Рим се превърнал в един голям общ пазар, обхващащ целия Средиземноморски регион, с граници Рейн и Дунав на север, при сравнително стабилна валута, ниски данъци, осигурен стабилен мир и инфраструктура, пътища и мостове осигуряващи свободен транспорт .
Всичко това оказало положително въздействие върху търговията. Увеличението в производството и търговията довело до увеличаване на корабоплаването. В този период смело можем да кажем, че голяма част от благосъстоянието се трупало от производство и търговия както вътре между римските провинции така и извън империята. Римската империя въпреки почти хроничния си външнотърговски дефицит (Империята е внасяла повече стоки отколкото е изнасяла през голяма част от своето съществуване), не страдала от липса на пари, защото се считала за това което сега наричаме "страна убежище". Сигурност за капиталите, вложенията, лихва в банките, възможности за дялови участия в различни търговски или производствени начинания, средище на цивилизацията и мечта за всеки варварин. Не малко варварски царе, търговци или просто обикновени хора влагали пари в римската икономика, търгували с римляните или просто поверявали парите си в римски банкери, предвид липсата на опасност от нападения и от там за капитала. Налице е рязко увеличение на предлагането на пари в Рим, което е придружено с разширяване на търговията.
Магазин за колани и възглавници
Интересно е, че това разширяване на парично предлагане не е довело до по-високи цени в ранната империя, което аз си обяснявам с готовността на империята да усвоява всяка монета, девствените все на много места провинции, които с готовност прегръщали цивилизацията и всички нейни блага като пътища, мостове, водопроводи, канализация, бани и т.н. Тоест, ниския все още жизнен стандарт в провинциите е бързал да догони римския и поради тази причина всяка монета над пазарната цена за момента е поемала на път за да бъде полезна на друго място.
Роля в това изиграват и банкерите които като сюнгери поемат излишните на едно място пари за да ги насочат към друго.
На форумите в големите градове се сключвали сделки, купували се дялове в корабоплаването, тези дялове се продавали или залагали срещу още пари, които се влагали в друго някое начинание. Спекулациите с пшеница предназначена за свободния пазар били нещо обичайно, като новата реколта или корабите със зърно често сменяли собствениците си още преди да са били на лице.
Август съзнавайки необходимостта от по-независима от произвежданата от провинциите продукция пшеница се опитал да даде облекчения на селяните в Италия, да ги накара да сеят житни култури, но било поради не така удобната за такива Италия, било заради евтиния внос от чужбина, италианските селяни предпочитали култури с по-висока норма на печалба или животновъдство.
Лихвените проценти също падна до едно от най-ниските нива в историята на Рим, в началото на царуването на Август. Това категорично показва, че предлагането на стоки и услуги нараства приблизително в съответствие с нарастването на паричното предлагане.
Ресторант в Остия
При Октавиан Август империята преживява все пак няколко финансови и икономически кризи, чисто циклични процеси, но те са краткотрайни, не големи и не нанасят големи поражения върху икономиката като изключим една банкова криза придружена с фалит на доста банки чиито размер така застрашава икономиката на империята, че Август се намесва с декрет и се провежда разследване. В началото приходите на империята са били толкова богати, че държавата е в състояние да извърши масова програма за обществено строителство. Август ремонтира всички пътища в Италия и Рим. В провинциите се прокарват нови, възстановяват се храмове, построява нови, построени са много акведукти, бани и други обществени сгради. Това връщане в икономиката на събираните от данъците пари позволява тя да не стагнира, а по-добрата инфраструктура само увеличава благосъстоянието и увеличава привлекателността на бизнеса в империята.
Наследникът на Август - Тиберий заварва блестящо наследство и се проявил като разумен управник, но с течение на годините намалил строителната програма и събрал огромни суми пари в брой, които не излизали от държавата и хазната и не се вливали обратно в икономиката, освен за най-необходимото.
В периода на царуването си Тиберий престава да устройва зрелищни игри и дарения за народа, извън безплатното зърно. Омразният данък печалба е увеличен с цял 1%. Пестеливостта е добродетел, но прекален светец и богу не е драг, на прагматичните римляни още по-малко.
Събирането на огромна камара пари на едно място и изваждането им от обръщение води до голямата първо финансова, а после и икономическа криза в 33 г.
Недостига на пари довежда до драстично покачване на лихвените проценти, от там и броя на фалитите се увличава в и без това засегнатата от стагнация и кризата икономика. В противовес е изваден стария закон против лихварството, още от времето на Август и банковата криза при неговото управление, с който се определят максимални лихви от 10 % и който закон не бил прилаган реално никога, до тогава. Започването на прилагането му обаче, още повече стагнира банковият сектор в Рим, защото много банкери и частни лица просто предпочели да не дават пари на заем (или да ги влагат в банка; за частните лица), вместо да ги дават с лихва определена им от държавата и то в условия на криза, тоест, при завишен риск и без да са сигурни ще могат ли не да си възстановят сумата, в случай на неуспех. Недостига на пари и съкращаването на държавните разходи довели до рязък спад в икономическата дейност, но към края на живота си императорът съвсем се откъснал – Живеел на остров Капри заобиколен от няколко приятели и управлявал империята чрез писма. Когато умрял на 16 март 37 г. може да се каже кризата свършила, защото лудият му приемник Калигула се заел да пилее парите с пълни шепи, още от първите дни на царуването си.
Първите няколко месеца от управлението на Калигула били много успешни и всички гледали с големи очаквания към него. Той правил масови дарения на преторианците и най-бедните римски граждани, опростил част от данъците, намалил други или въобще ги премахнал, а златото и среброто се изливали от хазната навън, за най-причудливи и безумни начинания. Скоро обаче мнозина се убедили, че на тоя който посрещат като благодетел, му хлопа дъската. Гладиаторски игри, траещи по половин година, няколко луди още начинания, изпразнили изглеждащата бездънна преди това хазна, което принудило новия император да качи отново данъците, като обложил гражданите на империята и дори проститутките в Рим с невиждания данък от цели 8 %.
Проститутка обслужва клиент
Разбира се всички го намразили за миг, но делото вече било извършено. Препълнената държавна хазна се била изляла обратно, за това и покачването на данъците не се белязало с нова криза, въпреки, че към края на царуването на лудият император, данъчните му приумици довели до просяшка тояга не един и двама. Калигула управлявал за щастие едва три години и десет месеца и бил убит преди да затрие империята или да и нанесе големи щети.
При Клавдий (41-54 г.) Римската империя добавя последните си големи територии със завладяването на Британия.
Клавдий може да кажем се опитал и то доста успешно да продължи политиката на Август и дори наследилия го после Нерон не успял да нанесе големи щети.
Нерон впрочем въпреки приумиците си и амбициите си да стане голям актьор, не променя почти нищо от наследството на Клавдий. Ненавиждан от сенаторското съсловие, но обожаван от римляните, младия император дори като изпразва голяма част от хазната, не качва данъците. За това и след неговата смърт, едни го мразят, но други го оплакват най-искрено.
Не дълго след това, при Траян (98-117 г.), империята постигне своята най-голяма географска експанзия. Следователно, държавата вече няма да получават допълнителни приходи военна плячка, от провинциален данък и увеличаването на приходите би следвало сега трябва да идва от вътрешността на самата империя.
|
Възходът и падението на икономическия растеж [re: Jay Gould]
