Абе, много се нервирам, като някой започне пак, как българите не били роби, защото имали земя и с нотариален акт. Да, ама забравят, че това се отнся само за годините след 1839, когато в Турция се провеждат реформи, приет е закона Танзимат, който поне формално дава равни права на всички.
А какво е било преди това - не само гяурите, но и мюсюлманите не са имали право да протежават земя в големи размери, формално всичко било собственост на султана (държавата) и вички поданци са били негови роби. Султанския двор е изпращал първо спахиите, а после бейове и прочие свои хора само като един вид ЧИНОВНИЦИ и санът не е бил наследствен. Те са зависели напълно от прищявките на султанския двор и всеки момент са могли да загубят положението си, ако изпаднат в немилост или се търси място на друг фаворит.
Т.е било е нещо като военнен комунизъм, може да си правите паралели колкото си искате с времето на социализма.
Докато по това време в Западна Европа е било съвем различно -всеки голям феодал си разполагал със собствена земя и поданици, собствени крепости, собствена войска и т.н да си прави каквото сам реши. Первоначално кралете са били само декоративна длъжност, например френския крал реално е нямал пряка власт извън Парижки окръг.
Интересно, долу-горе такова е било положението и в Китайската империя. Императорът е имал абсолютна власт, както и формална собственост на земята и обществените постройки. Той пращал чиновници-мандарини да управляват от негово име по места. За разлика от турците за такава длъжност се изисквали голяма начетеност и образованост, даже тогава са се провеждали конкурси и изпити. Та не се чудете откъде идва страстта на китайците да се изучават и да се явяват на всякякви конкурси, като дойдат насам.
|