Yuppi звучиш ми като средновековен проповедник - племена и народии живяли порочно и били наказани. Мисленето ти наистина никак не е изкривено. Византийците били порочни, а османците не. ,,Византия след Византия" ще оставя на теб да се осведомиш кой и за какво е казал тези думи.

Членовредителните наказания са в сила съвсем официално в Осм. имп. до началото на 19в., а и след това се практикуват от разни бейове и ,,усърдни" държавни служители.
Не съм адвокат на западната цивилизация, а и мисля, че тя е тема на др. разговор, който не бих подминал. Но и не е правилно да се сравнява Осм. имп. (единствен представител на ислямскат цивилизация) с цялата европейска цивилизация. Ако ти имаш право да обвиняваш някакъв анонимен Запад за гибелта на Осм. имп. и последвалото турско изоставане то българите имат двойно по-голямо право да обвиняват ,,злия турчин" за своите нещастия. Аз обаче не мисля така.
Сега по въпроса за забавянето ще давам само факти, а не ,,лозунги". За основа взимам 17-18в. - времето на Просвещението и буржоазните революции.
Данъци
Джезие - поголовен данък за неверниците. Не е отменен дори и след Кримската война, а само преименуван на бедел-и аскер - военен данък.


Девширме - кръвен данък.
Ресм-и божик - налог върху свинете, които се угояват за Коледа. Незначителен като приход но мн. важен понеже подчертава подчиненото и унизително (тази дума съвсем официално фигурира в шериата) положение в което са поставени гяурите.
Ангария - формално отменена за държавата още през 18-19в. но съществува мн. широко до освобождението по нашите земи.
Има и др. примери от данъчната система но трябва да се ровя из дебелите книги. Защо не се поровиш ти? Или по добре недей да не ти се изкриви мисленето и на теб.

Съдебна система:
В съда думата на един правоверен свидетел струва повече от думите на всички неверници ако те не са подкрепени от др. правоверен. Това е огромен плюс за корупцията понеже ражда професия свидетел.
В шерията има цял кодекс за това как неверника трябва да бъде унизяван - не може да носи зелено (цветта на знамето), да слиза от коня или магарето при разминаването с правоверен, да сваля шапка, да строи храмове по-ниски от съответната джамия. Едва ли съм ги изброил всичките.
За неверници приели исляма но след това отказали се от него се предвиждат 3 етапа на убеждаване гарантиращи успех. Първо на него трябва да му се говори. Ако не стане с думи трябва да бъде бит и при втори неуспешен опит той трябва да бъде убит.

Това е само малка част от ,,естествения ход" на Осм. имп. Резултата е малоброен паразитиращ елит, който през 18в. вече дори не иска да служи в армията. Многобройна мюсолманска рая, която благодарение на някой незначителни социални придобивки и огоромна изостаналост и невежество дори за мерките на собствената си държава е сравнително спокойна с мисълта, че е стадо ама елитно. И икономика разчитаща на най-подтиснатото насееление.