Никога и никъде не съм твърдял, че Гер. е нямала колонии. Но всеки знае колко десетиления и кога трае немският колониализъм, а освен това непрекъснато се опитвам да кажа, че не бива да се смесват епохите. Това значи, че като се говори за Осм. импер. (или за когото и да било) примерно през 17в. то се отнася за 17в. а не за цялата османска история барабар и с тази на република Турция. Изобщо да се твърди, че Осм. имп. е останала на ниво средновековие понеже няколко европейски държави имали владения в други континенти (сякаш тя е нямала) е безумно. Тук срещнах още по-безумнаи мисли например, че Гер. имала за съседи колониални държави и за това просперирала (че не са ли Испания и Рус. съседи на Осм. имп.) или че Швеция имала осигурен (интересно от кого) пазар в Европа. Османската държава развива особенно успешен специфичен модел на военен феодализъм през 14 и 15в. благодарение на него и на слабостта на своите съседи достига до апогея си през 16в. До като хазната се пълни от военните победи и до като европейските и съседи все още не са излязли напълно от средновековието разирани от религиозни войни
този модел на държавен механизъм работи безотказно и позволява дори най-големите кризи като тези от началото на 15 и 16 в. да бъдат преодоляни без големи сътресения. Нещо повече в този период Осм. империя осигурява доста добър живот на голяма част от поданиците си в сравнение с другите държави. Поколения на ред войните се водят далече от нейните граници, а страната е дори телерантна спрямо другите религии в сравнени с масово избиващите се по това вр. католици и протестанти. Предполагам, че това но мн. по на широко са чели някой люде и то ги е довело до мисли от рода на тази че ,,турците са оставяли другите народи да живеят според разбиранията си".
През 17в. нещата коренно се променят. Войните макар и победоносни престават да бъдат доходоносни. Няма да говоря за данъци и икономии в бюджета но първите растът а вторите се появяват за ппърви път. По отношение на религията в рамките на империята не се променя абсолютно нищо и това, което само преди век е било религиозна толерантност сега става религиозна дескриминация. От тук до 19в. империята е в непрекъсната криза след което попада в положение на непрекъснати реформи. Реформите са абсолютно неуспешни въпреки, че по своя замисъл не рядко са мн. добри проблема е че извън Цариград централната власт е съботирана от бейове, ходжи и всякакви там правоверни, които имат свое виждане за държавния живот. И така до Кемал, който вижда в империята враг най-напред на турците, а след това на всички останали. Днес носталгията по Осм. имп. се събужда като част от турския национализъм (и се забравя заклеймяването и от Ататюрк), но за образованите турци интересуващи се истински от осм. ист. факта, че имп. е символ на изостаналоста през последните векове от съществуването си е напълно ясен.
|