В началото на 20-те години на миналия век България е в накаут. След две национални катастрофи, без армия и с унищожена икономика и земеделие. Територията й е здраво орязана от съседите и в страната цари хаос и отчаяние. В политически план страната ни е във външна изолация, а левичарски партии като БЗНС и БКП са във възход. Засилват се и крайно десните партии и се зараждат първи профашистки политически фракции. Лявото крило на ВМРО попада в лапите на Коминтерна. Дясното крило също се радикализира. И двете крила са подкрепяли плътно Българската армия през войните, но след пълния й разгром бъркотията става тотална. В резултат двете крила се хващат гуша за гуша за контрола на Пиринска Македония. Централната власт постепенно придобива символична роля в региона. След няколко показни въоръжени акции на десните в Петрич, Кюстендил и Неврокоп левичарите са изтикани оттам, а дясното крило се закрепва, като постепенно поема функциите на местна власт. Възражда се идеята Македония да бъде самостоятелна държавна единица, като нов (стар) вариант за намиране на политическо решение на въпроса. Това е следствие на провала за присъединяването й с военна сила към България. Така до 1934 г. дясното крило на ВМРО става държава в държавата и де факто контролира Пиринска Македония, използвайки я като база за постоянни диверсии в Гърция и Югославия с крайна цел - независима про-българска Македония. През 1934 г. панславистки и про-югославски кръгове в офицерството извършват военен преврат и организацията е забранена, а мрежите й разбити.

Я стани, стани шумадийско куче, тебе да утепам.

Редактирано от джинrиби на 25.01.10 12:49.