|
Оооооппппппааааа!
Искаш да знаеш какво ми е мнението?
1. Моля Fallen Angel да не ми трие този постинг ( аз на моя сайт имам линк към нещо негово и също имам права да слагам/махам )
2. Моля komita да се занимава с македонците, не с мвне
Сега...на въпроса:
Нашият принцип- пролетарският интернационализъм
В последно време в нашето общество се наблюдава засилване на националистическите настроения. Във връзка с това ми се иска да припомня на какви позиции стоят комунистите по този въпрос.
Нашият принцип- това е принципът на пролетарския интернационализъм.
Този принцип се е зародил едва ли не с първата пролетарска революция в Европа и неведнъж на практика е доказал своята правилност.
Още през 1871 г. в редиците на самоотвержените защитници на Парижката комуна са се сражавали представители на много народи на Европа. И не само най-напредничавите хора на своето време-професионалните революционери-социалисти но и обикновените хора, оказали се по волята на случайността в Париж по това време, но така също и немски воеххопленници.
Половин век след трагическата гибел на Комуната, през октомври 1917 година социалистическа революция избухна и в Русия. Дните на Октомври 1917 година откриха нова епоха не само в живота на страната, но и в историята на човечеството. Великите достижения на Съветската държава показаха на целия свят какво може да завоюват трудещите се, след като вземат управлението в свои ръце. Нашата революция също така ни дава множество примери на изявен пролетарски интернационализъм. В Червената армия бяха създадени цели войскови съединения, чийто състав попълваха граждани на много различни страни и народи.
Твърдото и непреклонно следване на принципа на пролетарския интернационализъм позволи на болшевиките да отслабят съществуващите националистически настроения в покрайнините на бившата Руска империя. В резултат на това този своеобразен протест на трудещите се от националните малцинства беше насочен не срещу руските трудещи се, които също като тях страдат от гнета на богатите, а срещу големия враг на работниците и селяните от целия свят- капитализма и остатъците от феодалните отношения. Не трябва да забравяме да споменем и поддръжката, която Съветската власт получава от трудещите се из цяла Европа.
Многочислените протести на европейския пролетариат и предреволюционната обстановка в Европа изиграха важна роля за провала на опитите за военна интервенция в младата Съветска страна.
Всички народи на СССР днес ги е сполетяла обща беда-капитализмът.
Тази буржоазна система заради своята изгода разрушава производства, създадени с труда на много поколения, а хората се оказват изхвърлени на улицата. Да се оправят както могат. А емигрантите в Русия, срещу които се надига десницата-това са бивши граждани на Съветския съюз. В техните републики икономическата ситуация е още по-лоша от тази в Русия, поради което те са принудени да търсят препитание в Русия. Подчертавам: става въпрос не за търгашите и бандитите, тук имаме в -пред вид работниците.
Ако прогоним трудещите се-емигранти, това ще реши ли проблема с безработицата и ниското заплащане? Не. Това фактически е способ да се снизи конкуренцията на пазара на труда. Десните ни предлагат вместо организирана борба на трудещите се за премахване на социално-икономическите противоречия на капиталистическото общество , да играем в полето на буржоазията, по нейните правила. На това поле работникът винаги ще загуби. Да, и как ще обяснят ниските заплати на научните работници, преподавателите, медицинските сестри и санитари? Как ще обяснят неизплащането на работните заплати в много сектори на промишленото производство? Емигрантите ли са виновни и за това? Не, това е в следствие от пасивността на трудещите се, тяхното нежелание да се вдигнат на борба. Сега се наблюдава, макар и не голям, но все пак, подем в работническото движение. Тези явления се развиват не само в Русия, но и в страните от ОНД. Едно от най-ярките събития- завземането от работниците на Херсонския машиностроителен завод през февруари 2009 година. В Казахстан работещите във вагоно-ремонтния завод в Алма-Ата вече няколко месеца водят борба за национализация на завода и поставянето му под работнически контрол. Ситуацията там е сходна с тази в АвтоВАЗ, в Херсон и в много други заводи, които днешните им собственици обричат на унищожение, за да си напълнят джобовете колкото могат. А в Русия сред емиграцията започват да се създават взаимноспомагателни каси и профсъюзни организации. Нима тези факти са без значение за нас? Ще се поддадем ли на националистическите предразсъдъци и ще загърбим ли борбата на нашите братя по класа? Ще се сражаваме с тях, а не с буржоазията, която доведе нашата родина-СССР до толкова плачевно състояние?
Работниците от Русия и от ОНД имат общи проблеми и общи интереси. А от това следва, че националистите волно или неволно наливат вода в мелницата на буржоазия,та, която има изгода от спечкванията в редиците на трудещите се. Обединявайки силите на прогресивните работници и комунистите от различни националности в единен работнически фронт, ние ще станем по-силни, ще можем много добре да се противопоставим на буржоазията. А ако се противопоставяме едни на други - другар с другар, то от това ще спечелят алчните ръце на нашия общ враг.
НЕ - на войната между народите!
НЕ – на мира между класите!
Пролетарий от всички страни-съединявайте се!
Превод от руски
|
Re: Общото/различното в "историзма" на Дюнек и на РКМС [re: dedo_minu]
Re: Общото/различното в "историзма" на Дюнек и на РКМС