"КАН СЮБИГИ ОМУРТАГ Е ОТ БОГА АРХОНТ В ЗЕМЯТА, ГДЕТО СЕ Е РОДИЛ. ОБИТАВАЙКИ СТАНА НА ПЛИСКА, СЪГРАДИ МАЛЪК СТАН НА ТИЧА И ПРЕМЕСТИ (ТАМ) ВОЙСКАТА СИ СРЕЩУ ГЪРЦИ И СЛАВЯНИ. И НАПРАВИ ИЗКУСНО МОСТ НА ТИЧА ЗАЕДНО С МАЛКИЯ СТАН И ПОСТАВИ В ТОЗИ МАЛЪК СТАН ЧЕТИРИ КОЛОНИ, А ВЪРХУ КОЛОНИТЕ ДВА ЛЪВА. НЕКА БОГ УДОСТОИ ПОСТАВЕНИЯ ОТ БОГА АРХОНТ, КАТО ГАЗИ (ИЛИ ДА ГАЗИ) ДОБРЕ С КРАКАТА СИ ИМПЕРАТОРА, ДОКАТО ТЕЧЕ ТИЧА И ДОКАТО ... , КАТО ВЛАДЕЕ НАД МНОГОТО БЪЛГАРИ И КАТО ПОДЧИНЯВА ВРАГОВЕТЕ СИ, ДА ПРОЖИВЕЕ В РАДОСТ И ВЕСЕЛИЕ СТО ГОДИНИ. ВРЕМЕТО ПЪК, КОГАТО СЕ СЪГРАДИ (ТОВА), БЕШЕ ПО БЪЛГАРСКИ СИГОР ЕЛЕМ, А ПО ГРЪЦКИ 15 ИНДИКТИОН"

Преводът на текста от Чаталарската колона на проф. Веселин Бешевлиев (Първобълвгарски надписи, София - Изд. на БАН, 1979 г.) не е от най-точните.

Кан Омуртаг достатъчно ясно казва, че с построения от него град е умножил силата си спрямо гърци и славяни. Тези два народа, по него време, са живели в две противоположни посоки спрямо Дунавска България. Славяните от западната група са живеели по течението на р. Тиса, която се влива в Дунав близо до Белград и северно от Карпатите до Днестър. Така Славянското оперативно направление е вървяло на север от Дунав. Гръцкото оперативно направление е южно от Дунав, на юг от Стара планина, Родопите и Термопилите. Написвайки че градът на Туца изменя съотношението на силите едновременно на двете направления, ясно ни обяснява, че този град осигурява бърз маньвър с войски през Дунав, който дели двете направления.

Друго важно сведение на надписа е определянето на славяните като врагове на държавата на българите. При това, сведението не съдържа разбирането за временна враждебност, предизвикана от конкретна обстановка, а дава устойчиво състояние. Те са упоменати заедно с гърците конкретно и не са в групата на "многобройните врагове". Това показва, че отношенията българи-славяни от западната група са били традиционно напрегнати. По този начин надписът решително отхвърля хипотезата за участие на славяните в етногенезиса и строителството на Дунавска България и я поставя определено в категорията на политическите внушения. Не бива да забравяме, че Чаталарския надпис е относително късен документ. Всички твърдения, че славяните са основна етнообразуваща маса за нас съвременните българи, се основават на тълкуване на византийски и латински сведения за нахлувания на голями маси славяни на Балканите в периода до навлизането тук на българските войски и заемането на територията. Тези тълкувания съставят хипотеза, за гъста славянска населеност на земите, където се разполага нашата държава и особено се извежда напред района около Солун, като едва ли не чисто славянска страна. Тази хипотеза за славянския характер на населението на Македония лежи и в основата на сръбската идея за етническата различност на македонците от завоевателите българи, като се експлоатира руската идея за тюркския етнос прабългари, Бугари Татари. Но Кан Омуртаг ясно казва, че славяните са врагове. Това категорично отхвърля възможността в пределите на държавата да има пръснати множество славянски поселения. Логиката на надписа води към мисълта, че славяни е имало само по периферията на държавата и че те трябва да се търсят в онези места, които устойчиво са населявали - поречията на реките от средното течение на Дунав. Да се търсят поселения на славяни в Долна Мизия, Тракия и Македония по времето на Кан Омуртаг означава да се пренебрегнат неговите собствени думи. Когато цар като него каже че славяните са врагове, не можем да очакваме, че тези врагове живеят в дома му.

Освен това обърнете внимание, че той говори за "еклабос". Думата е другото изписване на "еклампос, което означава буквално "божии", "просяци" и "диваци". Употребата на такава дума за идентификатор на славяните не може да допусне възможността те да са играли етнообразуваща роля за българския народ тук, на Балканите през Ранното Средновековие.

Въпросът за източните славяни ще гледаме по друг повод.

А СЕГА НА ВЪПРОСЪТ КОИ СМЕ:

Пак от същият надпис, но няколко реда по-долу.

... А ВРЕМЕТО, КОГАТО ТОЙ БИДЕ ПОСТРОЕН, БЕШЕ ПО БЪЛГАРСКИ СИГОР ЕЛЕМ, А ПО ГРЪЦКИ ИНДИКЦИОН 15-И

Думата "сигор" в латинския език има аналог "signo" - "означавам", "отличавам". Думата "In-dico, dixi, diktus" има значенията "обявявам", "определям", "налагам". В смисъл на значенията "обявявам", "определям", "налагам". Явно е че думите "сигор" и "индикцион" са синоними. СЛЕДОВАТЕЛНО НА КОЛОНАТА Е ЗАПИСАНА ДАТА ПО ДВА ВАРИАНТА - БЪЛГАРСКИ И ГРЪЦКИ НА ЕДНА И СЪЩА ИНДИКЦИОННА СИСТЕМА. В текста е казано, че българското понятие за този период е време - септември - август, е "сигор", а гръцкото е "индикцион". Двете понятия са употребени в общото им значение на "граница, белег разграничител", което на съвременния ни език звучи като "синор". Всичко това показва, че българската дума "сигор" от колоната е аналог на латинската "индикцион", която употребяват византийците и по никакъв начин не носи информация за име на животно от тюркския циклов календар.

Като приемем, че "елем" е числото на "сигора", аналогично на числото на гръцкия индикцион, двете системи се разминават с един високосен цикъл. В този случай по български годината "сигор елем" е "11 индикцион", а по гръцки - "15 индикцион".

Думата "елем" е падежна форма на корена "el" и означава "от елински", тогава тя носи ясна информация, че Цар Омуртаг твърди, че гръцкият език не е езика на елините и че българите или говорят древния елински език, или поне употребяват елински понятия. Тук прави впечатление, че Омуртаг употребява думата "по гръцки" в текст, написан именно на този език. Не е употребено собствено гръцкото име на езика, а българското. Това определено говори в полза на това, че българите не считат гърците за елини и съответно и езика им за елински. За това в края на текста на Чаталарската колона Канът е записал:

"...А ВРЕМЕТО, КОГАТО ТОЙ БИДЕ ПОСТРОЕН, БЕШЕ ПО БЪЛГАРСКИ СИГОР, КАКТО Е ПО ЕЛИНСКИ, А ПО ГРЪЦКИ ИНДИКЦИОН 15-И"

Вероятността летоброенето на българите да се отличава от гръцкото с един високосен цикъл е твърде ниска. Двата народа живели от много години в непосредствена близост и такова съществено от астрономическа гледна точка разминаване в календара е невъзможно. НИТО ГЪРЦИТЕ, НИТО ЛАТИНЦИТЕ СА ИМАЛИ НЯКАКЪВ ШАНС ДА СЪЗДАДАТ ИНДИКЦИОННА СИСТЕМА И ОЩЕ ПОВЕЧЕ ДА У УПОТРЕБЯВАТ ПО ДРУГ ВАРИАНТ ОСВЕН ТОЧНО ПРИЛАГАНЕ, КАКТО СА Я ПОЛУЧИЛИ. ОСТАВА ДА ПРИЕМЕМ ТВЪРДЕНЕТО НА КАНА, ЧЕ ГЪРЦИТЕ НЕ СА ЕЛИНИ. ТОВА ОЗНАЧАВА, ЧЕ ПОНЯТИЕТО "ЕЛИН" Е ПЪРВИЧНО И ЗЕМЯТА Е НАРЕЧЕНА "ЕЛАДА" ПРЕДИ ГЪРЦИТЕ ДА СЕ ЗАСЕЛЯТ НА НЕЯ КАТО КОЛОНИСТИ. ТОВА ОБЯСНЯВА В ЗНАЧИТЕЛНА СТЕПЕН ХАРАКТЕРА НА ЗАСЕЛВАНЕТО ИМ НА КОЛОНИИ ПО ЦЯЛОТО КРАЙБРЕЖИЕ НА СРЕДИЗЕМНО МОРЕ, ВКЛЮЧИЕЛНО И ПО ЮЖНИТЕ ЧАСТИ НА БАЛКАНИТЕ. ЧАК КЪСНОТО РИМСКО ВЛАДИЧЕСТВО ГИ ИЗВЕЖДА НА ПРЕДЕН ПЛАН КАТО ВОДЕЩА НАЦИЯ В ИЗТОЧНОТО СРЕДИЗЕМНОМОРИЕ И ТЕ ЗАПОЧВАТ ДА СИ ПРИСВОЯВАТ КАТО НАСЛЕДСТВО ЕЛИНСКИЯТ ЕЗИК И КУЛТУРА, КАТО СЕ ОТЪЖДЕСТВЯВАТ С ДРЕВНИТЕ ЕЛИНИ. НО КАНЪТ КАЗВА "НЕ СА ЕЛИНИ - ГЪРЦИ СА !!!!!!!!!!!!!!".

Предполагам е ясно че Б Ъ Л Г А Р И (М А К Е Д О Н Ц И) = Е Л И Н И.

Българин може да не е македонец (българската империя е имала много народ), но македонец да не е българин - това е невъзможно. Ако някой иска да се прави на турчин, грък, сърбин, румънец, руснак, ескимос и ..., си е негова лична работа.