Ятовата граница не е никаква граница. На изток от нея, в Средногорието например, имаш - верно, млеко, нема...., но същевременно ряка, черяша. Копривщенският, източно-пазарджишкият, панагюрският, пирдопско-златишкият, тетевенският, ловешкият и троянският се смятат за източни български диалекти, но съдържат и някои западни особености, например следи от "екавизъм", редукция на гласните липсва или е сведена до минимум, твърдо изговаряне на съгласните пред гласни "е" и "и" (т.е. не се мяка) и др. Все пак това са източни говори, а някои от тях стоят най-близо до българския литературен стандарт. Всъщност най-близо стои търновският (почти едно към едно с литературния, като изключим мекото му произношение).

Veritas odium parit

Редактирано от gioni на 25.10.09 17:56.