Още интересни топоними се срещат в книга Битие, свързани с България:

„[20:1] Авраам тръгна оттам към юг и се посели между Кадес и Сур; и престоя временно в Герар;”

Това са Кадес, Сур и Герар. Кадес се среща още и в комбинацията Кадес – Варни и това много ми помогна да локализирам кой град се крие тук. Старото име на Варна (Варни) е Одесос (ДСС), което през гръцки, латински и еврейски превод е достигнала до Кадес (КДС-CDS). Сур пък е дунавският град Русе. Точно между тях е Лудогорието, което в Библията е приело името Герар. В Битие има едно объркване при съставяне целостта на книгата. Един и същи епизод е повторен два и ли повече пъти и затова се получава едно объркване при четенето и. Това е твърдението на Аврам пред герарският цар Авимелех, че жена му Сара му е сестра. Този епизод е повторен и много по късно при синът му Исаак, отново в Герар (Лудогорието) и отново с царя Авимелех. След случката с връщането на жена му следва и разказа за зачатието на Сара със сина и Исаак. Всеки би се изсмял на привлекателната 100 годишна баба Сара, която е била пожелана от цар Авимелех. Ако знаем, че този разказ е стоял в началото на историята на Аврам, то тогава всичко си отива на мястото.
Тук имаме още едно доказателство за късното (спрямо общоприетото) време на описаните истории. Това може да видим по паричните взаимоотношения на героите:

„[20:14] Тогава Авимелех взе (хиляда сикли сребро и) дребен и едър добитък, и слуги и слугини, и ги даде на Авраама; па върна и жена му Сарра.
[20:15] И рече Авимелех (на Авраама): ето отпреде ти моята земя: живей, дето ти е воля.
[20:16] А на Сарра рече: ето, аз дадох на брата ти хиляда сикли сребро; ето, това е на тебе було за очите пред всички, които са с тебе, и пред всички си оправдана.”

Сред библейските историци и изследователи все още се спори кога точно е живял Авраам - дали през XV или XXI в. пр. Хр., но традицията е да се приема първото. Всички знаем кога за първи път са били отсечени монети (според официалната хронология, разбира се). Това е V-VІ век пр. Христа. Но някои веднага ще кажат, че сиклата е къс сребро, което е един вид предмонетна форма и е съществувала като разменна единица по времето на Адам. Аз като нумизмат мога открито да заявя, че сребърни и златни предмонетни форми не са съществували нито на територията на Балканите, нито в Азия и другаде по света. Но ако историята на Аврам се е състояла преди 600-700 години, тогава паричните взаимоотношения между старозаветните герои са напълно нормални. Във всички стари библии на мястото на сиклата е написано всеизвестната гръцка драхма:

14 Взя же авимелех тысящу дидрахм (сребра), и овцы, и телцы, и рабы, и рабыни, и даде аврааму: и отдаде ему сарру жену его.

15 И рече авимелех аврааму: се, земля моя пред тобою: идеже аще тебе угодно есть, вселися.

16 Сарре же рече: се, дах тысящу дидрахм брату твоему: сия будут тебе в честь лица твоего, и всем, яже суть с тобою, и во всем истинствуй.

Но нека се върнем на локализацията на топонима Герар (Лудогорие), който се оказа между Кадес (Одесос, Варна) и Сур (Русе). Там синът на Аврам ископава няколко кладенци:

[26:1] Настана глад по земята, освен оня предишния, който беше в Авраамово време; и отиде Исаак при филистимския цар Авимелеха, в Герар (Лудогорско плато).
[26:2] Господ му се яви и рече: не отивай в Египет (Кубан); живей в земята, за която ще ти кажа;
[26:3] постранствувай в тая земя; и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на твоето потомство ще дам всички тия земи и ще изпълня клетвата (Си), с която се клех на баща ти Авраама;
[26:4] ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи,
[26:5] задето (баща ти) Авраам послуша гласа Ми и опази, що му бях заповядал да пази: заповедите Ми, наредбите Ми и законите Ми.
[26:6] И тъй, Исаак се засели в Герар (Лудогорско плато).
[26:7] Жителите на онова място попитаха за жена му (Ревека), и той рече: тя ми е сестра, - защото се боеше да каже: жена ми е, - за да го не убият жителите на онова място за Ревека, понеже тя беше хубавица.
[26:8] Но след като той бе проживял там много време, филистимският цар Авимелех, както гледаше през прозореца, видя, че Исаак си играеше с жена си Ревека.
[26:9] Тогава Авимелех повика Исаака и рече: ето, тая била твоя жена; а защо ти каза: тя ми е сестра? Исаак му отговори: защото си мислех, да не би да умра поради нея.
[26:10] Но Авимелех (му) рече: какво стори с нас? без малко някой от народа (ми) щеше да лежи с жена ти, и щеше да ни вкараш в грях.
[26:11] И заповяда Авимелех на целия народ, като рече: който се допре до тоя човек и до жена му, ще бъде погубен.
[26:12] И засея Исаак в оная земя и събра ечемик през онова лято стократно: тъй го благослови Господ.
[26:13] И стана тоя човек велик и се въздигаше повече и повече, докле стана твърде велик.
[26:14] Той придоби стада дребен и едър добитък и много работни нивя, и филистимци взеха да му завиждат.
[26:15] И всички кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали при живота на баща му Авраама, филистимци ги сринаха и затрупаха с пръст.
[26:16] И Авимелех рече на Исаака: иди си от нас, защото ти стана много по-силен от нас.
[26:17] Тогава Исаак се дигна оттам, разположи се на шатри в Герарската (Лудогорската) долина, и там се засели.
[26:18] И отново Исаак изкопа кладенците, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама и които филистимци бяха затрупали след смъртта на (баща му) Авраама; и ги нарече със същите имена, с които ги бе нарекъл баща му (Авраам).
[26:19] И като копаха Исааковите слуги в долината (Герарска), намериха там кладенец с жива вода.
[26:20] И препираха се герарските пастири с пастирите на Исаака, като казаха: водата е наша. И той нарече кладенеца с име Есек (обида), защото се препираха с него.
[26:21] (Когато се дигна Исаак оттам,) изкопаха друг кладенец; и за него тъй също се препираха; и той го нарече с име Ситна (обида).
[26:22] Дигна се и оттам и изкопа друг кладенец, за който вече се не препираха; него нарече с име Реховот (пространство); защото, рече, сега Господ ни даде широко място, и ние ще се размножим на земята.
[26:23] Оттам той премина във Вирсавия (кладенеца на клетвата).
[26:24] И в оная нощ му се яви Господ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе; и ще те благословя и ще умножа потомството ти, поради (баща ти) Авраама, Моя раб.
[26:25] И съгради там жертвеник и призова името Господне. Разпъна там шатрата си, и слугите Исаакови изкопаха кладенец там (в Герарската долина).
[26:26] Дойде при него от Герар Авимелех с приятеля си Ахузат и военачалника си Фихол.
[26:27] Исаак им рече: защо дойдохте при мене, след като ме намразихте и ме изпъдихте от вас?
[26:28] Те отговориха: ние явно видяхме, че Господ е с тебе, и затова рекохме: да положим между нас и тебе клетва и да сключим с тебе съюз,
[26:29] за да не ни правиш зло, както и ние не сме те докоснали, а сме ти правили само добро и те пуснахме смиром; сега ти си благословен от Господа.
[26:30] Той им даде гощавка, и те ядоха и пиха.
[26:31] И сутринта, като станаха рано, заклеха се помежду си; тогава Исаак ги изпроводи, и те си отидоха от него смиром.
[26:32] В същия ден дойдоха слугите на Исаака и му обадиха за кладенеца, който изкопаха, и му рекоха: намерихме вода.
[26:33] И той го нарече Шива (клетва). Затова името на оня град и доднес е Беершива (Вирсавия) (кладенец на клетвата).
[26:34] Исав беше на четирийсет години, когато се ожени за Иехудита, дъщеря на хетееца Беера, и за Васемата, дъщеря на хетееца Елона.
[26:35] И те станаха горчило за Исаака и Ревека.

Ако погледнем на старите карти можем да видим доказателствата за българската история на книгата Библия. Първо Исаак се заселва в Лудогорското плато, а после отива в Лудогорската равнина. Там той отлежда „стократно” повече ечемик и стадата му се увеличават. Лудогорието и днес е наричано „Житницата на България”. В Лудогрската равнина има няколко селища, на които старите имена са означавали кладенци. Това са Курт Бунар (дн. Тервел), Байрам бунар (Фетфебел-Денково), Бей бунар (Средище), Ак бунар (Бистра). Кючюк Ак бунар (Мали извор) – все от района на Лудогорската равнина. Голяма заблуда създава и превода на Шива, Беершива, което може да се обърка и с Бесарабия, а и с полската столица Варшава. Всички знаят, че Библията не е редактирана и това, което четем днес е същото, което са чели и преди 300 години например. Нека сега да ви дам същия текст на част от 26 глава на Битие, само че в църковно-славянската библия. Така ще се уверите какво редактиране е падало през вековете:


„19 И ископаша раби исааковы в дебри герарстей, и обретоша тамо кладязь воды живы.

20 И пряхуся пастырие герарстии с пастырми исааковыми, глаголюще: наша есть вода. И прозва имя кладязю тому обида: обидяху бо его.

21 Отшед же оттуду исаак, ископа кладязь другий. Пряхуся же и о том: и прозва имя ему вражда.

22 Отшед же оттуду, ископа кладязь другий. И не пряхуся о том, и прозва имя ему пространство, глаголя: яко ныне распространи Господь нам и возрасти нас на земли.

23 Взыде же оттуду ко кладязю клятвенному:

24 и явися ему Господь в ту нощь и рече: аз есмь Бог авраама отца твоего, не бойся, с тобою бо есмь: и благословлю тя, и умножу семя твое авраама ради отца твоего.

25 И созда тамо жертвенник, и призва имя Господне: и постави тамо скинию свою: ископаша же тамо раби исааковы кладязь в дебри герарстей.

26 И авимелех прииде к нему от герар, и охозаф невестоводитель его, и фихол воевода сил его.

27 И рече им исаак: вскую приидосте ко мне? вы же возненавидесте мене и отсласте мя от себе.

28 Они же реша: видевше узрехом, яко бе Господь с тобою, и рехом: буди клятва между нами и между тобою, и завещаим с тобою завет,

29 да не сотвориши с нами зла, якоже не возгнушахомся тобою мы, и якоже сотворихом тебе добро, и отпустихом тя с миром: и ныне благословен ты от Господа.

30 И сотвори им пир, и ядоша и пиша.

31 И воставше заутра, клятся кийждо ближнему: и отпусти я исаак, и отидоша от него здравы.

32 Бысть же в той день, и пришедше раби исааковы поведаша ему о кладязе, егоже ископаша, и рекоша: не обретохом воды.

33 И прозва его клятва. Сего ради прозва имя граду оному кладязь клятвенный, даже до днешняго дне.”

Освен промяната на имената на кладенците, край които по-късно са се образували посочените от мен селища, можем да видим и нещо твърдо смущаващо. Авимелех идва на срещата с Исаак заедно с „приятеля си Ахузав”, който се оказва отговорникът за неговият харем „охозаф невестоводитель его”. Това ни насочва веднага към един друг период на време, където османските султани са имали хареми и „невестоводители”. Пак заради превода не можем да познаем кой град е основал Исаак на територията на Лудогорието. В него се е състояла срещата му с филистимският (истамбулски) цар (султан) Авимелех (Палеолог), където е подписан договор (пазарлък) и е бил построен жертвеник. Кой град може да отговаря на условията, да е в Лудогорието (Герар), да е голям и основан през т. н. „турско робство” и да носи в името си думата клетва (пазарлък)? Това е Добрич (Хаджиоглу Пазарджик). Той е основан през ХVІ век, бил е доста голям:

„Според сведения на турския пътешественик Евлия Челеби, посетил града към 1646 – 1650 г., в него има над 1000 къщи, около 100 дюкяна, 3 хана, 3 хамама, 12 джамии, 12 училища.”

Пазар, пазарлък, клетва, Беершива, под това име познахме нашият град Добрич.

Днес всички знаем, че Старозаветните патриарси Аврам, Исак, Исав и Иаков са живеели в Междуречието, между реките Тигър и Ефрат. Ето откъде идва тази заблуда.

[24:10] И слугата взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна. В ръце си носеше всякакви съкровища от господаря си. Той стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град;

След построяването на Вавилонската кула, племето на Аврам тръгва от изток за да дойде в ханаанската земя. По пътя за нея те отсядат в Харан. На една стара карта, издадена в Амстердам през 1641 г има облас, названа "Okraina", намираща се между град Рязан в Русия и Азовско море. Навярно това е бил библейският Харан, където първоначално са се заселили Аврам и неговият род.

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/62/Okraina.jpg

Но това може и да е днешната Украйна, името на която се споменава още в Ипатевския летопис през 1187 година.
После те продължават пътя си на юго-запад към ханаанската земя. Аврам и Лот продължаван на юг до територията на България, а остоналите негови роднини остават в Месопотамия. Това е междуречието, наречено още и Бесарабия. Намира се между реките Прут и Днестър и там се развиват част от библейските събития. Там отива и слугата на Исак за да му доведе Ребека, внучката на Нахор, Аврамовия брат, която става неговата бъдеща съпруга. На изток от тях по онова време живеели наследниците на Измаил, първият Аврамов син от наложницата му Агар.

[25:12] Ето родословието на Измаила, сина Авраамов, когото роди Аврааму египтянката Агар, Саррината слугиня;
[25:13] и ето имената на Измаиловите синове, имената им според тяхното родословие: първенецът Измаилов Наваиот, след него Кедар, Адбеел, Мивсам,
[25:14] Мишма, Дума, Маса,
[25:15] Хадад, Тема, Иетур, Нафиш и Кедма.
[25:16] Тия са Измаиловите синове, и тия са имената им, според заселищата им, според шатрищата им. Това са дванайсетте князе на племената им.
[25:17] Годините пък на Измаиловия живот бяха сто трийсет и седем години; и почина той, и умря, и се прибра при своя народ.
[25:18] И неговите синове живееха от Хавила до Сур, който е пред Египет, като се отива към Асирия. Те се заселиха насрещу всичките си братя.

Това е територията, разположена на северозапад от устието на река Днесър, Белград Днестровски (Хабила, БЛГх) и град Измаил, Кримския полуостров, до Керченският пролив, срещу който е низината на река Кубан (Египет).

Ето едно историческо сведение за град Търново.

[28:10] Иаков пък излезе от Вирсавия и отиде в Харан,
[28:11] и стигна до едно място, дето остана да пренощува, защото слънцето бе залязло. И взе един от камъните на онова място, подложи си го за възглавница и легна на онова място.
[28:12] И видя сън: ето, стълба изправена на земята, а върхът й стига до небето, и Ангели Божии се качват и слизат по нея.
[28:13] И ето, Господ стои отгоре на нея и говори: Аз съм Господ, Бог на твоя отец Авраама, и Бог на Исаака; (не бой се). Земята, на която лежиш, ще я дам на тебе и на потомството ти;
[28:14] и потомството ти ще бъде като земния пясък; и ще се разпростреш към морето и към изток, към север и към юг; и ще бъдат благословени в тебе и в твоето семе всички земни племена;
[28:15] и ето, Аз съм с тебе, и ще те запазя навред, където и да отидеш; и ще те върна пак в тая земя, защото няма да те оставя, докле не изпълня онова, което съм ти казал.
[28:16] Иаков се събуди от съня си и рече: наистина Господ е на това място, аз пък не знаех!
[28:17] И уплаши се и рече: колко е страшно това място! Това не е нищо друго, освен дом Божий, това са врата небесни.
[28:18] И стана Иаков рано сутринта, взе камъка, който беше си турил за възглавница, постави го паметник и го поля отгоре с елей.
[28:19] И нарече (Иаков) името на онова място: Ветил *; а предишното име на тоя град беше Луз.
[28:20] И даде Иаков оброк, като рече: ако (Господ) Бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
[28:21] и аз се смиром върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, -
[28:22] то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом Божий; и от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти дам десетата част.

Ако не сравнявате Синодалната библия с по-старите славянски библии можем да си помислим, че Иаков е бил в Бесарабия и оттам е отишъл в Харан. Харран ХРРН в този случай е Гарван ГРВН. Така се е наричала местността на север от Търново. От Добрич (кладязя клятвеннаго, кладенеца на пазарлъка) до Търново не е много далеч. До края на Стария завет град Търново винаги е наричан Ветил Дом (Бет) на Бога (Ил).

10 И отиде иаков от кладязя клятвеннаго и иде в харран,
19 И прозва иаков имя месту тому дом Божий: уламлуз же бе имя граду первее.

Преди него там е живял и Аврам:

[12:8] Оттам той тръгна към планината, на изток от Ветил; и постави шатрата си тъй, че Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и съгради там жертвеник Господу и призова името на Господа (Който бе му се явил).

Ако погледнете на картата как е разположен град Търново, ще видите къде Аврам е построил жертвеник на Господа. Ако Ветил (днешната Трапезица) е на запад от Гай, то Гай е днешния хълм Царевец. Гай още и Луз в библейските речници е преведен като „скала”, а това име наистина подхожда на крепостта Царевец. Но според мен Кай Лус е името на някой селджушки султан от основателите на Рум и на неговото име е бил назован града. Жертвеникът, който е построил Аврам навярно е между двата хълма, където днес на неговото място се намира църквата „Св. 40 мъченици”, или „Св. Богородица”. Днес археолозите, които разкопават хълма Трапезица могат да си отговорят на въпроса, защо там има толкова много църкви. Това е бил Божи дом.

8 И отступи оттуду в гору на восток (лицем) прямо вефилю, и постави тамо кущу свою в вефили при мори, и агге к востоком: и созда тамо жертвенник Господу, и призва во имя Господа (явльшася ему).

Тридесет години след обявяването на Търново за Дом на Бога, там отново отива Яков:

[35:1] Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
[35:2] И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си;
[35:3] да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.
[35:4] И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.)
[35:5] Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове.
[35:6] И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него.
[35:7] и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава).
[35:8] И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб.
[35:9] И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови;
[35:10] и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил.
[35:11] Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат;
[35:12] земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя.
[35:13] И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори.
[35:14] И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей;
[35:15] и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил.
[35:16] И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи.
[35:17] А когато се тя мъчеше при раждането, бабата й рече: не бой се, защото и това ти е син.
[35:18] И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони. Но баща му го нарече: Вениамин.
[35:19] И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем.
[35:20] Иаков въздигна над гроба й паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и доднес.
[35:21] И тръгна (оттам) Израил и разпъна шатрата си зад кула Гадер.
[35:22] Когато живееше Израил в оная страна, Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си (Иакова). Израил чу (и прие това с огорчение). А Иаков имаше дванайсет сина.
[35:23] Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон.
[35:24] Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин.
[35:25] Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим.
[35:26] Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир. Тия са синовете на Иакова, които му се родиха в Месопотамия.
[35:27] И дойде Иаков при баща си Исаака (защото той беше още жив) в Мамре, в Кириат-Арба, сиреч Хеврон (в Ханаанската земя), дето бяха странствували Авраам и Исаак.
[35:28] А дните на Исааковия (живот) бяха сто и осемдесет години.
[35:29] И издъхна Исаак и умря, и се прибра при своя народ, бидейки стар и сит на живот. И го погребаха синовете му Исав и Иаков.

По това време умира Дебора, кърмачката на Ребека и я погребват в околностите на Търново, който Яков нарича „Плачи-дъб”. Днес край него е разположено село Плачковци. След нея Яков се прощава и с жена си Рахил, която умира при раждането на най-малкият му син Вениамин. Нея я погребват по пътя към Ефрата (Тракия), или град Витлеем (Пловдив):

[35:19] И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем.
[35:20] Иаков въздигна над гроба й паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и доднес.

Къде се намира днес гробът на Рахил "и доднес"? В 35 глава пише, че след като я погребали, Израел издигнал шатрите си над „кула Гадер”, която всъщност е днешното Габрово. Ръкописните букви b и d в латиницата си приличат и някой преписвач ги е объркал и така от ГАБРово (ГБР) се е получило библейското Гадер (ГДР). Но и там и в глава 48 това събитие се споменава отново, като изрично се казва, че това място е „близко до Ефрата”, „И когато оставаше още малко път до Ефрата”.

[48:7] Когато идех от Месопотамия, умря ми Рахил (майка ти) в Ханаанската земя, на пътя, близо до Ефрата, и аз я погребах там на пътя за Ефрата, която сега е Витлеем.

По пътя от Ветил (Търново) за Хеброн (Одрин) семейството на Яков пътува през Шипченския проход. След него пътят за Пловдив е минавал през Павел баня и през прохода Св. Никола над село Турия се излизало в Тракийската равнина (Ефрат, Тракия) при село Розовец. Старото име на село Розовец е било Рахманлий, което означава Рах (Рахил) + ман (човек) + лий (суфикс). Името на Рахил също е съставено от Рах + ил (бог), или божественната Рах. Тук, при село Розовец и гробът на Рахил. Това място може още веднъж да се локализира чрез 1 Книга Царства.

[10:2] кога си тръгнеш сега от мене, ще срещнеш двама човеци близо до Рахилиния гроб, във Вениаминовите предели, в Целцах, и те ще ти кажат: намериха се ослиците, които ходи да търсиш, и ето, баща ти, като забрави ослиците, безпокои се за вас, думайки: какво стана със сина ми?
[10:3] Оттам ще отидеш по-нататък и ще дойдеш при Таворска дъбрава, и там ще те срещнат трима човека, които отиват при Бога във Ветил: единият носи три ярета, другият носи три хляба, а третият носи мях с вино;
[10:4] и те ще те поздравят и ще ти дадат двата хляба, и ти ще ги вземеш от ръцете им.
[10:5] След това ще дойдеш на Божия хълм, дето е филистимската стража (там са филистимските началници); и кога влезеш там в града, ще срещнеш лик пророци, които слизат от хълма, и пред тях псалтир и тимпан, пищялка и гусла, и те пророчествуват;
[10:6] и Дух Господен ще слезе върху тебе, и ти ще пророчествуваш заедно с тях и ще станеш друг човек.

Ето как е написано тава в Острожската библия в частта за Рахманлий:

„…два мужа при гробехъ рахилиных, оу пределех вениамних, (в силоме въ вакаладе положени великих)…”

Това е обратният път от Витлеем (Рама, първият Рим, Пловдив) за Ветил (Търново) по който е трябвало да премине Саул (римският император Галиен).

В топонимите Целцах и Силоме всеки българин може да прочете „селце” и „село” заедно с Вакаладе, което е анаграма на нашето „Балкана”. Сега вече преводът от Острожската библия би изглеждал така:

„…двама мъже при Рахманлий, в пределите Вениаминови, (в селото в Балкана, където са могилите на великите)…”

Рахманлий
“При южните поли на високите средногорски върхове Сливово градаще, Самодивец и Братан, се разстила живописната Рахманлийска долина; тя се простира от запад към изток и е разделена, чрез едно бърдо, на две части. Бърдото се спуща от север към юг; на него е разположен живописния градец Рахманлий (Сърненогорско). През бърдото минава един път за Казанлъшката долина (през с. Турия). На най-високото место на това бърдо (на север от Рахманлий) се издигат три могили, от които се отваря хубав изглед. Гледа се цялата долина и се съзира Пловдивското поле (с град Пловдив) и Родопите. Върховете, които ограничават долината, са пробити на това место, гдето се изтичат водите и, чрез съединената Стара река и Турска река. От двете страни на пролома се издигат върховете Градище и Св. Колас. През пролома се отваря изглед на Пловдивското поле.”

Да се опитаме сега да локализираме и мястото, където е живял синът ва Исак – Исав. Той е наричан още и Едом и става баща на идумейците. Идумея е днешна Македония.

[36:1] Ето родословието на Исава, който е Едом.
[36:6] И взе Исав жените си, синовете си, дъщерите си, всички човеци от дома си, (всичките си) стада, всичкия си добитък и всичкия си имот, що бе придобил в Ханаанската земя, па отиде (Исав) в друга земя, далеч от брата си Иакова;
[36:7] защото имотът им беше толкова голям, че не можеха да живеят заедно, и земята, по която странствуваха, ги не побираше, поради многото им стада.
[36:8] И засели се Исав на планина Сеир, Исав, който е Едом.
[36:9] Ето родословието на Исава, бащата на идумейци, на планина Сеир.
[36:10] Ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Ада, Исавова жена, и Рагуил, син от Васемата, Исавова жена.
[36:11] Елифаз имаше синове; Теман, Омар, Цефо, Гатам и Кеназ.
[36:12] А Тамна беше наложница на Елифаза, Исавов син, и роди на Елифаза Амалика. Това са синове от Ада, Исавова жена.
[36:13] И ето Рагуиловите синове: Нахат и Зерах, Шама и Миза. Тия са синове от Васемата, Исавова жена.
[36:14] А тия бяха синовете от Оливема, дъщеря на Цивеоновия син Ана, Исавова жена: тя роди на Исава Иеуса, Иеглома и Корея.
[36:15] Ето главатарите от Исавовите синове. Синовете на Елифаза, Исавов първенец: главатар Теман, главатар Омар, главатар Цефо, главатар Кеназ,
[36:16] главатар Корей, главатар Гатам, главатар Амалик. Тия са Елифазовите главатари в земята на Едома; тия са синове от Ада.
[36:17] Тия са пък синове на Рагуила, Исавов син: главатар Нахат, главатар Зерах, главатар Шама, главатар Миза. Тия са Рагуиловите главатари в земята на Едома; тия са синове от Васемата, Исавова жена.
[36:18] Тия са синове от Оливема, Исавова жена: главатар Иеус, главатар Иеглом, главатар Корей. Тия са главатари от Оливема, дъщеря на Ана, а жена Исавова.
[36:19] Това са синовете на Исава, и това са главатарите им; а той е Едом.
[36:20] Тия са синове на хорееца Сеира, които живееха в оная земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана,
[36:21] Дишон, Ецер и Дишан. Тия са главатари на хорейци, синове Сеирови, в земята на Едома.
[36:22] Синове Лотанови бяха: Хори и Хеман; а сестра Лотанова - Тамна.
[36:23] Тия са синове Шовалови: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам.
[36:24] Тия са синове на Цивеона: Аия и Ана. Този е оня Ана, който намери топли води в пустинята, когато пасеше ослите на баща си Цивеона.
[36:25] Тия са деца на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана.
[36:26] Тия са синове на Дишона: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.
[36:27] Тия са синове на Ецера: Билган, Зааван, (Укам) и Акан.
[36:28] Тия са синове на Дишана: Уц и Аран.
[36:29] Тия са главатари у хорейците: главатар Лотан, главатар Шовал, главатар Цивеон, главатар Ана,
[36:30] главатар Дишон, главатар Ецер, главатар Дишан. Ето главатарите хорейски, според главатарствата им в земя Сеир.
[36:31] Ето царете, които царуваха в земята на Едома, преди да зацаруват царе у Израилевите синове:
[36:32] в Едом царува Бела, Веоров син, а името на града му беше Динхава.
[36:33] И умря Бела, и след него се възцари Иовав, син на Зераха, от Восора.
[36:34] Умря Иовав, а след него се възцари Хушам, от земята на теманитци.
[36:35] И умря Хушам, а след него се възцари Хадад, син Бедадов, който порази мадиянитци на Моавитското поле, името на града му беше Авит.
[36:36] И умря Хадад, а след него се възцари Самла, от Масрека.
[36:37] И умря Самла, а след него се възцари Саул, от Реховота, що е при реката.
[36:38] Умря и Саул, а след него се възцари Баал-Ханан, син Ахборов.
[36:39] Умря и Баал-Ханан, син Ахборов, а след него се възцари Хадар (син Варадов); името на града му беше Пау; жена му се казваше Мехетавеел, дъщеря на Матреда, син Мезахавов.
[36:40] Тия са имената на Исавовите главатари, според племената им, според местата им, според имената им (според народите им): главатар Тимна, главатар Алва, главатар Иетет,
[36:41] главатар Оливема, главатар Ела, главатар Пинон,
[36:42] главатар Кеназ, главатар Теман, главатар Мивцар,
[36:43] главатар Магдиил, главатар Ирам. Това са идумейските главатари, според селищата им, в земята на тяхното владение. Това е Исав, баща на идумейци.

Днешните наследници на Исав живеят на територията на Косово, Македония и Албания. В старите топоними около планината Саир (Шар) могат да се открият имената на наследниците му. Днес по разни форуми македонските националисти ни обвиняват, че ние българите сме били турци. Виждате как наследниците на Аврам населяват Украйна и Южна Русия (Исмаил), Бесарабия (Нахор), поречието на река Струма (Лот), Македония, Косово и Албания (Исав), България и Одринско (Исак и Яков). Излиза, че тук на Балканите всички сме роднини и имаме едни и същи корени и това го потвърждава книга Битие на библията.
А ето и покъртителната история на десетте синове на Яков, с която завършва първата книга Битие на Стария завет.

[37:1] Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя.
[37:2] Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове. [37:3] Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, - и му направи шарена дреха.
[37:4] Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.
[37:5] И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.
[37:6] Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:
[37:7] ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
[37:8] А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.
[37:9] Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.
[37:10] Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?
[37:11] Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.
[37:12] Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.
[37:13] А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.
[37:14] (Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.
[37:15] И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?
[37:16] Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?
[37:17] И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.
[37:18] А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.
[37:19] И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;
[37:20] хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.
[37:21] Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.
[37:22] Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.
[37:23] Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,
[37:24] и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.
[37:25] И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.
[37:26] Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?
[37:27] Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха
[37:28] и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.
[37:29] Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,
[37:30] па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?
[37:31] И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;
[37:32] пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?
[37:33] Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан.
[37:34] И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни.
[37:35] И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.
[37:36] А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.

Иосиф тръгва от долината на Марица (Хебронската, Одринската долина) и отива в Шумен (Сихем) да търси братята си. Там един човек му казал, че те тръгнали към Дотан (Татарбунар в Бесарабия) заедно със стадата си. Там братята му го продават на измаилтянски търговци, които пътували от Галаад (Галац) за Египет (Кубан). В Египет след няколко години вярно служене Иосиф се издига до ранг втори след фараона. Настъпили седем благодатни години, през които той успява да натрупа достатъчно житни запаси, които му послужили през следващите седем години на глад. Гладът настъпил и в Ханаанската земя (днес България) и братята му тръгнали за Египет за жито. След няколко изпитания Иосив им признава кой е и после всички остават да живеят при него. Там остават всички чак до Изхода на Моисей.

След като остановихме основните топоними на книга Битие, не можем да не си зададем и въпроса, историята на кой народ е описана в нея? В нашата история има подобни преселения на народи от територията на Русия и Украйна. Това са узи и гагаузи, познати ни под общото име огузи. Те основават Селджушката държава Рум и в много от първите им царе можем да припознаем старозаветните герои Авраам (Баща на Рум), Исак, Яков, Исав. Накрая ще публикувам една статия, която ще отговори на много от въпросите възникнали при четенето на това изследване:

ЗА
ГАГАУЗИТЕ

Турските народи, преди да нахлуят в Европа, живели в Монголия, под общо название Огузи. Намерените загадъчни надписи по скалите на брега на реката Орхан (приток на р. Енисей), които са прочетени при съдействието на известния ориенталист Томсен, принадлежат на особено тюркско племе, наречено Тюрк-Огуз. Тези турски народи, след дълго съжителство, са били най-сетне принудени да се движат по направление към южноруските степи поотделно и в отделна политическа самостоятелност, като:
1) печенеги, ;
2) узи;
3) кумани.
В IХ век те заемали вече областта между р. Волга и Янк. В 1055г. узо-тюрките, гонени от куманите, за пръв път нападнали на руското Переяславско княжество. Руските князе се опълчили против тях в 1060г. и тъй ги победили, че те били принудени да бягат по дирите на печенегите към югозапад. През 1064г. те минали Дунава. Една част от тях е попаднала под византийската власт, а друга част се е завърнала и се е настанила край руската граница под название "Черни Клобуки" (Черни Калпаци, на турски Кара - калпаклъ). Според гръцкия историк Папаригопуло се е появил в 1065г. по бреговете на Дунава, един турски народ, наречен Узи или Огузи. Според Скилица той се е състоял от 600 000души, а според Зонар само от 60 000 души; те преминали Дунава с лодки и разпръснали българо-гръцката войска, която била изпратена да попречи на преминаването им. След това те се установили в северна България. Една част от тях е заминала към Солун и Гърция, като е плячкосвала и грабила. Навръщане тя е била обаче, принудена по причина на тежка зима, да хвърли плячката; тя се завърнала в окаяно положение при своите край Дунава. От тука те плячкосвали Тракия и Македония. Тогавашният византийски император Константин Дукас опитал се да ги подкупи чрез подаръци, за да се завърнат, но не успял. Тогава той се е принудил да се опълчи против тях. Но по онова време е било положението на императора толкова окаяно, че императорът не е могъл да излезе срещу узите с повече от 150 (?) души! За щастие на императора, получено било известие, че те били погубени от глад, чума и от българите и печенегите, които ги нападнали. От узите, които останали от по-напред под властта на византийците, като техни съюзници и поданици, мнозина се установили да живеят около Дели-орман, където те намерили техните сънародници печенеги. Тая компактна там маса, служила като гнездо и място за прибежище на всички придошли едноплеменни разни тюркски племена, които с време се асимилирали с другите, като е останало общото им име Турци. Това обстоятелство е спомогнало да пазят и до днес националното си съзнание като Турци.
Един поглед върху названията на делиорманските села ще ни убеди за някогашните там турски племена и семейства. Напр. с. Узлар, (уз-лар = узите), Хорозлар, Азаплар, Герзалар, Сонгулар, Сиахлар, Каспичан (название на едно от турските племена), Кочулар, Дураклар, Гейкчилер и др.
Християнството не е могло да разбие тая компактна маса и да я приеме в лоното си, както е станало с другите турски племена, живущи между християнското население. И до днес Делиорманците си запазили отделното от османските турци национално съзнание и затова, запитани какви са, не отговарят "турци сме", но "биз ислямъс" (ние сме ислямци), по същия начин както и християнските узи (гагаузи) отговарят често "биз християниз" (ние сме християни), в различие от гърци, българи и др.
Евлия Челеби, който е писал пътуването си през ХVII век (1651г. и др.) из българските земи, обиколил е и областта "узи-еялет". Значи през 1651г. областта в североизточна България се е казвала узска (гага-узска). Челеби казва, че населението в Силистра е от среден ръст, здраво телосложение и веселяци; те носят татарски калпаци и са от татарско произхождение. Освен тях има добруджански племена Читаци, произлезли от смесване на татари, българи, власи и молдованци. Жените им ходят забулени; те са много целомъдрени, срамежливи и се закриват добре. Читаците почитат всичките си гости и ги канят на гощавка. Хората са кротки, искрени, с добри нрави и характер. Раите на гр. Добрич (Хаджи Оглу Пазарджик) се наричат добришки читаци; те образуват едно чудно общество. Добруджанци и Делиорманци са отделни племена; те са смели и храбри юнаци .
Челеби намира различие в техния език от османлийския. Отбелязваме тука някои от тези думи, които са до днес в употребление между гагаузите. Например: калаик (гагаузки халаик) робиня, кавра (кавра) донеси, мечекли (мечикли) чума, гивенде (гювенде) проститутка и др.
Както се вижда, Челеби нарича добруджанците и делиорманците Читаци, особено племе, които са раи на османските турци, макар мюсюлмани. Всичко това иде да потвърди, че делиорманците не са османци, изпратени там от Анадола или друго място, но са същите ония племена, особено узи, които са образували компактна маса в Делиормана, под общо название Турци. По характера Делиорманците имат сходство повече с гагаузите, отколкото с османските турци. Когато османският турчин е свиреп и неотстъпчив спрямо другите вери, делиорманецът е тих и не прави разлика между него и християните. Гостоприемството у тях е развито до висша степен. По говора, делиорманците имат също по-голямо сходство с гагаузите отколкото с османците. Между много други можем тук да приведем още, че когато османците употребяват за потвърждение думата евет (=да), делиорманците и гагаузите употребяват думата яа (=да). По-обширно ще говорим за това на друго място. Между гагаузите има предание, според което, между делиорманските турци и гагаузите има разлика колкото между ципите (обвивките) на лука: "бизим арамъз бир сован зар кадардър". Делиорманците се наричат обикновено амуджа (=чичо). Предполагаме, че делиорманците са турци от узко произхождение.
Византия е имала особени полкове, наречени узки, които се отличавали по юначество и храброст. Тези полкове служили като погранични, против нахлуванията от север. Същите обаче, полкове, изпращани против османците често се съединявали с османците, вместо да се бият с тях.
За началото на създадената първа огузка или узка държава Г. Баласчев разправя следното: Селджуският султан Изедин Кайкавуз, през нашествието на монголите в Мала Азия, изгубил престола си и се е предал в ръцете на Палеолог (в 1261г.). Султанът живял с християните като добър християнин, а между турците изповядвал мюсюлманската вяра. Нагласено било от императора да се даде помощ на Изедин, за да завземе северозападния кът на черноморското крайбрежие, което тогава съставлявало част от българското царство. Тази крайбрежна област е била известна в ХІІІ и ХІV век под названието Карвунска с главния град Карвуна или Карбона, сега Балчик. Българският цар Константин Тих не е успял да прогони новия си опасен неприятел, който се е вече настанил в богатата черноморска област. Византия посочила тази област на съплеменниците и сподвижниците на Кайкавуз с цел да й служи като опора против чуждите нашествия откъм север. Веднага след организирането на държавата си, Огузите пратили тайно известие на сродните им турски семейства в Анадола, отдето много турски семейства са заминали в Добруджа. Много тюркменски племена се поселили тогава в източните провинции на Никейското царство и приели гръцкото поданство. От тях Изедин рекрутирал многочислени войски. Византийският император заселил част от тях в карвунската област и в одринско, дето и до днес се намират християни, които говорят турски. Тази новосъздадена държава на Кайкавуз, била поставена под църковното ведомство на Цариградската Патриаршия. Изедин се представлявал като християнин; той намерил в Карвунската си държава едноплеменниците си узи и с тяхното участие е засилил значително мощта си, като основал една самостойна и независима в политическо отношение, държава.
Днешните гагаузи, според Баласчев, са потомци на сподвижниците на султана Изедин Кайкавуз, от когото са получили прозвището си гагаузи.
Около 1346г. в Карбона (Балчик) се е намирал болярски род Баликас. Това име е турско (балък = риба). След неговата смърт огузгия престол заел Добротица (Добротич), брат на Баликас, с висока владетелска християнска титла, деспот. През владичеството на Добротич огузката държава толкова се е усилила, щото тя е имала много връзки със съседните си държави. Оттогава още тя почнала да се нарича вместо карвунска земя - Добротишка. Турските писатели я наричат Добруджа. Тая огузка държава на Кайкавуз или Гайгавуз съществувала независима 130 години с отделен екзарх, подчинен на цариградския патриарх. След падането на огузкото царство под Османците, голяма част от огузите била принудена да приеме ислямизма. Друга част пък, която била по-твърда в религията си, криела се дълго време, като представлявала, че е мохамеданска. Това те могли толкова лесно да сторят, колкото те и така почти по нищо не се отличавали от османците, освен по религията си. По такъв начин османското население с приемане в редовете си на разни други турски племена, като узи, кумани и печенеги и др., значително се увеличило в тия страни.
Известно е, че след падането на Цариград в турски ръце, султанът признал като глава на всички православни християни, без разлика на тяхната народност, само цариградския патриарх. Доколко османците продължавали да бъдат опиянени от успехите си, нито дума не могла да става за черкви, училища и за раята. Религиозните обреди се извършвали скришно. Когато, обаче, патриархът почнал да се вслушва от великия везир, а владиците от пашите, християните почнали вече по-открито да извършват религиозните си обреди и да отварят училища. Узите, като народност без култура, били изоставени съвършено в ръцете на цариградския патриарх, който разполагал с тях по национално и религиозно отношение. Голяма част от узите взимат гръцкото образование и възпитание и се наричат елини; друга част остава под влияние на българите и друга на турците. Това е причината дето гагаузите, потомци на старите узи, ги разделят на същински и на български. Първите живеят край Черно море, те са били под гръцко влияние. Българските са били под българско влияние ( в Провадийско). Всъщност обаче, едните и другите са гагаузи. Българските казват напр. "свети, како, леля и др.", когато гръцките казват ай (свети), абла (како), тийзе (леля) и др. Турските гагаузи в с. Дормушкьой казват на иконата по турски пут тахтасъ (дъска на идола), в с. Войводакьой таптъъмъз тахта (дъска, на която се кланяме), а пък българските и гръцките казват икона. Преследванията, на които гагаузите са били изложени от турците, ги принудили да се преселят, заедно с българите, в Бесарабия. Според Мошков в Бесарабия са се преселили 70 000 гагаузи.
След покоряването на узката държава от Беазит, узите не се споменуват вече. Ев. Челеби (ХVІІ век) нарича областта узка (узи еялет), без да споменува за узите, той ги нарича Делиорманци, Добруджанци и Читаци. Узите се вече наричат гагаузи (гага-узи). Това прозвище не е ново, както някои предполагат, нито се счита като псувня, както казва Иречек. Напротив, гагаузите помежду си, не се наричат с друго национално име, освен: "бен гагаузум", т. е. аз съм гагаузин. Особено, когато той иска да даде важност на себе си и казва "бана гагауз дерлер", т. е. на мене казват гагаузин - сир. аз не съм обикновен човек, но съм благороден и юначен гагаузин. Гагаузите нямат доверие на никой народ, като ги считат по-долни от тях. Когато се срещнат двама непознати гагаузи, за да се уверят дали са едноплеменници, те се питат "сен миннет ми син?" т. е. от нашите ли си (от народа ли си), значи гагаузин ли си? Щом получи отговор "миннетим", тогава само си говорят без стеснение (откровено). Според казаното се вижда, че днешното прозвище гагаузин не е псувня, но напротив, то се произнася с гордост. Наистина, има случаи, когато гагаузинът, запитан за народността си, отбягва да се нарече гагаузин, като в такива случаи се нарича християнин. Това, обаче, е следствие на преследванията и налагания от разни органи на властите, които не признават гагаушки народ; те ги накарват да се казват българи.
Колкото се отнася до произхождението на думата гагаузи, мнозина са дали разни тълкувания. Академикът Радлов смята, че думата гагауз е съкращение на думата агуз или огуз, название на племето, известно в историята под името узи, огузи. Г. Димитров е написал цяла статия за филологическото развитие на думата гагауз с всевъзможни тълкувания. Ив. Николау счита гагаузите за най-старите местни жители на гр. Варна, Балчик и Каварна, наречени Агави, Катузи и Кробизи, които споменува Плиний. Думата гагауз тълкува от Агавуз. Апостол Андрей, който посетил Варна ги нарича Агавуз.
От всичко дотук казано се вижда, че всички национални или прилагателни думи, предназначени да обозначат гагаузите са сходни и се въртят около думата гагаузи. За нас е важно, дали под думата гагаузи се разбират узите, за което ние сме уверени не само поради досега казаните причини, но и заради това, че и езикът и обичаите им са едни и същи, а главно защото между народа има предание за идването на техните прадеди откъм Дунава. Даже до днес се говори между гагаузите за бившето гагаузко знаме, което един ден щяло да бъде поставено на върха Чаракмана до Каварна, дето щели да се съберат всички гагаузи. Това знаме, както чухме да разправят гагаузите във весело настроение, се състояло от разярен петел на червено поле.
Колкото за нас, ний съвсем не се безпокояваме от представката гага, гаг, ага и др. пред думата уз, тъй като за каквито и да считат гагаузите, те всички са от "минета", както те казват. Жалкото е, че те са осъдени на изчезване като малък и некултурен народ. Това е причина, дето ние се наехме по възможност да издадем в отделна книга всичко, що се отнася до тях. Това правим особено като имаме предвид, че мнозина незнаещи техния език, обичаи и др. писали за тях неверни съобщения.
По езиково отношение не съществува почти никаква разлика между говора на всички гагаузи. Езикът им е много сходен с онзи на османските турци и заради това те, когато искат да знаят дали неговият събеседник знае неговия език, не запитва дали знае гагаушки, но дали знае турски; той запитва "тюркча билиормусум". От това става ясно, че признава за неговия език турския. До освобождението ни, гагаузите употребявали гръцката азбука. За книги за прочит им служили така наречените караманлийски написани с гръцки букви на турски език. Обаче те не го разбирали напълно. Доста голяма разлика има обаче, гагаузкия език от куманския. Ако сравните куманския речник (Codex cumanicus) на Д-р В. Радлов с гагаушкия словар на В. Мошков, ще изпъкне голямото им различие.
Колкото се отнася до облеклото на гагаузите, то не е било еднакво в разни времена. Преди около 150 години, доколкото узнахме от стари хора, облеклото у мъжете се е състояло от бир гьошлю чаашир; той е бил един вид тесен потур със или без гайтан, с широки крачоли (пача), джамадан, един вид жилетка с двойни копчета от гайтан, контош горна дреха и широк кушак (пояс). Контошът се е наметвал обикновено върху лявото рамо, вместо да се облече. На главата тургали чалма (широк шал). Главата остригвали като оставяли перчем. На краката носили бели чорапи и емении (турски пантофи). Изобщо гагаузинът обичал да се гизди; такива наричали кърнак (наконтен).
Преди около сто години облеклото почнало да се изменя, като тесните чаашири станали широки. На главата тургали таке, около което обвивали шервиет (черен шал). По-после почнали да носят фес и го обвивали с копринена или обикновена кърпа, докато най-после е останал само фесът. Във Варна носили и широки шалвари както гърците от Измир.
Жените носили дон (гащи), дълга риза (гьомлек), дълга антерия с къси ръкави, подобни на кримските татаркини, контош, обшит със сърма, кушак (пояс), мамука (забрадка), фес, обвит с чембер и най-горе голям шал. На краката терлик (един вид чехли) и зимно време лалъни. По-после почнали да обшиват феса с разни украшения. По-богати тургали на феса желтици, тас тепе. Около шията тургали огърлица от маргарити, махмудиета и др. По-после се изхвърли антерията, като употребили шалварите, които се носят до днес. Най-горе - шала. Лицето се мазало с белило, червило, както и с бенки.
Телосложението у мъжете е правилно, среден ръст, широки гърди, силни ръце и крака, мургава кожа, голям нос, повече брюнети и пъргави. Момите са красиви, кожата е бяла, валчесто и пълно лице и развити гърди. Момата не се крие сега от момъка; когато говори с него покрива устата с пръсти. По характер гагаузинът е весел и щедър, даже разсипник; той е много гостоприемчив. Докачен в честолюбие, защитава се до смърт. Търпелив и безстрашен. За да докаже безстрашието, предприема най-опасни работи, даже с нож се наранява за да покаже, че не е малодушен. Такива наранявания неведнъж са ставали във Варна при весело настроение. Имало даже случаи, дето гагаузите си отрязвали месо от кълката си, за да покажат безстрашието. Чупвали с ръце джамовете на прозорците и строшавали със зъби стъклени чаши. Такива работи са били нещо обикновено, както показват следните стихове от гагаушка песен:
Миханее вармалъ
Тезкяхтара чатмалъ
Кадехи кърмак
Елини сармак
Ховардая, ховардая
Пек намдър
(т.е. да се отива на механата, да се закачи тезкяхтарина, да се чупи чаша, да се завие ръката на ховарда (гулайджия), това е много славно).
В семейството мъжът е главата; той заповядва. Жената е послушна на мъжа си. Да се води мъжа по жената, счита се за унижение. За мъжете, които се водят по жената казват "сенин башина кара койор феси" (на твоята глава жената турга феса, т. е. водиш се по жената.
В религиозно отношение гагаузите са фанатици. Най-древните черковни постановления се изпълняват от тях с фанатизъм, даже ако те са криви и против изискването на черквата. Никой не може да ги убеди в противното: бойле булдук, бойле япаджаиз (така ги намерихме, така ще ги направим). Народността и вярата са днес за тях еднозначующи. Това се вижда от следните стихове на гагаушката песен, съставена в навечерието на освободителната война, когато каварненският гражданин Амира със 70 души негови другари са защитавали града Каварна от нападенията на черкези, татари и турци.
Аалеме бе нинем аалеме биз гене гелириз
Християн огруна биз кан дьокериз
(т. е. не плачи майко, не плачи, ние пак ще дойдем, заради християнина леем кръв).
И в последната всесветска война, както говорят, гагаузите са показали безстрашие, особено в атаката.

А. И. Манов.

varna-bg.com

"В "Кратка българска енциклопедия" от 1963 година пише така: "Гагаузи - население, което живее на отделни места в Североизточна България, предимно Варненски и Коларовградски окръзи, Румъния, Молдовска ССР и Украинска ССР. Говорят гагаузки език... близък до турски, но са запазили християнско вероизповедание."
Чудновати хора били гагаузите. Не се женили нито за славяни, нито за турци. Притежавали ценни исторически, географски и езикови знания. Когато управляващите в България решили да сменят "турското" име на голямото гагаузко село Еркеч с българско, гагаузите отговорили: "Не! В никакъв случай! Нашето село носи името на нашия знаменит Ерих." Кой ли е пък този Ерих? Най-после гагаузите се съгласили, но ако селото бъде преименувано... Аспарухово.
Когато проучвах родословното ни дърво, разбрах, че двама мои прадеди имат гагаузки произход. Единият от тях се казвал Марин и е бил първи братовчед на Джендо Стоянов Джеджев, известен в историята като Захари Стоянов. Другият е Никола Унгуров, мой прадядо по майчина линия. Той твърдял, че гагаузите са най-чистокръвните българи и говорят древнобългарски език, без да употребяват славянски думи. Този език знаеше и дъщеря му - моята баба Донка. Така достигнаха и до мене голям брой древнобългарски думи: Плиска /Палат/, Мадара /Столица/, але /огън/, алхе /метал/, алте /злато/, фене /стъкло/, фенджер /прозорец/ и други.
А този неизвестен Ерих се оказа една от най-известните исторически личности. В Именника на българските владетели след данните за Курт /Кубрат/ и Безмер /Батбаян/ пише така: "Еспер Ерих - 50 и една година. Годината му е Верени Алем. Родът му е Дуло." В старогръцкия език Еспер значи император. В старогръцките легенди такава титла носи Атлас - владетелят на легендарната Атлантида. Древноазиатският вариант на тази титла е Аспар, а старославянският - Испор. Значи византийските летописци са смесили титлата и името на Ерих и станало Исперих.
Нека да се доверим пак на моя прадядо Никола и разгадаем целия текст. Древнобългарската дума вер значи дракон, а ени - млад или малък. Така че сложната дума верени означава гущер. Или текстът има следното значение: "Императорът Ерих управлява 51 години. Годината на възшествието му е Гущер от цикъла Огън /което отговаря на 644 година/. А родът му е Дуло."
И тъй като началото на Великоморавия се е сложило точно тогава, когато е станала смяната на династията Дуло с династията Вокил, това значи, че при Ерих, Тервел и Севар България не е била малка държава, а се е простирала чак до Балтийско море. Тя е била около 3 пъти по голяма от Византийската империя. А през 681 година разгроменият византийски император Константин Погонат признал на гениалния български владетел императорска титла.
Живко Георгиев
Сливен"


((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((((

Селджукски султани на Рум 1077-1307

Куталмиш 1060-1077
Сюлейман ибн Куталмиш 1077-1086
Килидж Арслан I 1092-1107
Малик Шах 1107-1116
Масуд 1116-1156
Килидж Арслан II 1156-1192
Кай Хосрой I 1192-1196
Сюлейман II 1196-1204
Килидж Арслан III 1204-1205
Кай Хосров I (повторно) 1205-1211
Кай Каус I 1211-1220
Кай Кубадх I 1220-1237
Кай Хосрой II 1237-1246
Кай Каус II 1246-1260
Килидж Арслан IV 1248-1265
Кай Кубадх II 1249-1257
Кай Хосрой II (повторно) 1257-1259
Кай Хосрой III 1265-1282
Масуд II 1282-1284
Кай Кубадх III 1284
Масуд II (повторно) 1284-1293
Кай Кубадх III (повторно) 1293-1294
Масуд II (трети път) 1294-1301
Кай Кубадх III (трети път) 1301-1303
Масуд II (четвърти път) 1303-1307
Масуд III 1307