Власи-пастири е клише - сигурно в по-голямата част номадстващите пастири през Средновековието са били власи.


Всъщност всички власи до 11-12в. са били планински пастири, докато славяноезичното население по това време се е занимавало със земеделие. Когато славяните са нахлули на Балканския полуостров 6-7в. е имало и латинофонно земеделско население, но те още тогава са го асимилирали (в най-добрия случай, в някои райони до 9в.). Така на Балканите като неславяноезични са останали само подвижни скотовъдци от планините (като изключим частично Тракия и някои крайбрежни райони в Гърция и Далмация) - латинофони, албанофони или елинофони. Тезата ми е, че повечето латинофонни пастири през периода 9-13в. са преминали Дунава от Сръбските Карпати и са населили като цяло първо целия Карпатски масив, а после са се спуснали в равнините на Банат, Олтения, Трансилвания, Мунтения и Молдова, където усядат и се смесват със славяноезично земеделско население.
Тезата ми е и че етнографските групи на Балканите - шопи, торлаци, средногорци, мияци, черногорци, златиборци, херцеговци имат силен средновековно - влашки пастирски елемент в генезиса си (за черногорците и особено за мияците и албански). Същото се отнася и за севернокарпатските славяни: гурали (Полша) и рутени - лемки (Словакия, Полша), бойки и хуцули (Украйна).

Редактирано от gioni на 04.05.09 15:38.