За кои тврърдения по -точно?
Споделям мнението на гиони и уважаемия г-н Хр. Тамарин. На север и на юг от Дунава до 14-15 в. живее един и същи народ. Говориме за простите орачи и копачи, не за арстократите. Тях ги обсъдихме по-горе.
Твърдението, което преписах по-горе, е че балкано-латинско говорещите на север от Дунава към 14 век са наричали (пише в кои източник) балкано-славяно говорещите на юг от дунава "шкяи", което в комбинация с твърдението, че шкеи <- sclavi (сравни напр. на венециански ciao<- sclavus (=servus), доказва точно твърдението един абзац по-горе.
Това, за което нищо не твърдя, е как са се самонаричали балкано-славяно-говорещите на север от Дунава. Нито тези на юг от Дунава. Ти искаш поради политически причини да ги наричаме българи - твоя си работа. В момента това не ми е интересно. Занимавам се с това какъв език се е говорел по същество, а не с това КАК да се нарича езика СЕГА, как се е наричал тогава, или още по-безсмисления въпрос за "самосъзнанието".
Ако те интересува мнението ми за самосъзнанието, наистина мисля че не е задължително всеки средновековен селянин да е имал такова. Напълно достатъчно е да се са имали за "наши" или "християни". Сигурен съм, че ако интевюираш които и да е балкански селянин от 1300 или 1500 г. от каквато и да е езикова група с въпроса "ти бако, какъв си по народност" неизменно ще получиш увиснало чене и неразбиращ поглед.
|