Re: стела на ястребите.. / Наука / Хуманитарни науки / История

Същинското повествование е върху другата страна на стелата. Композици-
онно тя е изградена по широко ползвания в Месопотамия модел на после-
дователните сюжетно свързани линейни композиции. От четирите фризови
композиции върху втората страна най-разрушени и неясни са долната, след-
ващата — изобразяваща погребението на загиналите във войната с Ума войни
на Лагаш и частта от най-горната, в която лешояди (ястреби ?) разкъсват
телата на убитите врагове24. Тези композиции рамкират същинския победен
военен разказ с неговите резултати, но са извън прякото му функционално
единство. Разчитането на двата същински военни фриза отдолу нагоре поз-
волява разказът върху стелата да потвърди този от "Щандарта от Ур", в
долната композиция е представен лугалът Еанатум на колесница с копие в
ръка, начело на въоръжена с копия и бойни брадви и защитена с шлемове
лека пехота. На горната, Еанатум, вдигнал къс меч, предвожда защитената
с щитове и шлемове фаланга на тежката пехота, която тъпче повалени вра-
гове. Силно подчертаното присъствие на Еанатум е свързано с претенции-
те, които той има за приноса си в успешната война с Ума и кореспондира с
доктрината за царската власт в Шумер. Същественото е, че "Стела на яст-
ребите" потвърждава наблюденията от "Щандарта от Ур" за бойния ред на
войската в полево сражение — колесници, следвани от леката пехота, и едва
след нея тежката пехота.
Аргумент за потвърждаване на такава организация на бойния строй на
шумерската войска е и анализът на функционалните качества на отделните
й части. Съвпадението между функционалните им характеристики и особе-
ности и мястото на войсковите части в строя съобразно тях, би потвърдило
предположението и би дало необходимата функционална цялост на патеси-
атната войска спрямо целите и задачите й в битката.
Коя част от войската трябва да се оцени като нейно ядро? Има ли така-
ва, която да съчетава двете основни бойни качества — мощ и маневреност?
През РД период бойните колесници са тежки и не особено маневрени, а
впрегнатите в тях, обикновено четири, диви магарета са трудно управляе-
ми; те са скъпи военни съоръжения и това ограничава количеството им.
Колесниците не могат да бъдат основна бойна част — маневреността им е
ниска, а мощта (като съчетание от бойни качества и количество) — ограни-
чена.
Сбитият строй на въоръжените с копия и тежкоекипирани войни (с обко-
вани с метал наметала на "Щандарта от Ур" или с щитове на "Стела на
ястребите") — от типа на фалангата, притежава мощ, формира се и се еки-
пира по-лесно от колесниците, но има други слабости. При всеки боен строй
тип фаланга съществува проблемът за маневреността. Силата на фалангата
е в нейната организирана монолитност, съхраняването на която ограничава
маневреността. Ако строят й бъде нарушен, тя се дезорганизира, става неуправляема и неефективна, а тежката екипировка от предимство става до-
пълнителен недостатък. Тежката пехота може да бъде ядро на войската, за-
щото има мощ, но остава проблемът за правещата я уязвима трудна манев-
реност.
Приели тежката пехота за достъпно и естествено ядро на войсковата мощ,
шумерските пълководци трябвало да дадат и адекватно тактическо реше-
ние за нейното ефективно приложение.
Главна контрасила срещу фалангата са колесниците. С фронтален удар
или такъв срещу достъпните за тяхната маневреност флангове, или дори
тил на фалангата, бойните колесници могат да дезорганизират успешно про-
тивниковия строй. За да се защити фалангата от фаталния фронтален или
флангов удар на колесниците, от наличните средства може да се приложи
само леката пехота. Нейната маневреност може да допълни липсващата на
фалангата. Поради подвижността и по-свободната си организация (това личи
и в двата паметника) тя не може да се дезорганизира фатално от атаката на
колесниците и същевременно може да им окаже решителен отпор чрез на-
личното въоръжение, използвайки уязвимите места на колесниците (напр.
боецът в колесницата е защитен само фронтално), без да губи бойните си
качества. Примерът на Саргон Стари, победил с въведената от него войска
само от лека пехота водената от Лугалзагиси огромна (на 50 патесиата), но
традиционна шумерска войска, е показателен за умело ползване на манев-
реността и качествата на леката пехота.
Наблюденията на отразения в двата паметника боен строй и съображе-
нията за военните качества на трите му части позволяват да се оформи и
цялостна тактическа схема за целите и задачите на всяка част и на войската
като цяло в полево сражение.
Първи в боя влизат колесниците — това е представено в "Щандарта от
Ур" и в "Стела на ястребите". Тяхната оперативна задача е да достигнат до
фалангата и я дезорганизират, като същевременно нанесат и максимални
поражения. Свободният боен строй на леката пехота трябва да поеме този
Удар пръв, да го отслаби и по възможност — отрази. Същевременно собст-
вените колесници също атакуват противника. Те имат три цели: да отслабят
удара на вражеските колесници, да пробият или чрез маневра да преодоле-
ят строя на леката му пехота и накрая главната им цел е да дезорганизират
фалангата. Ефективното прилагане на колесниците в началото на боя може
Да даде решително предимство. След евентуален успех на колесниците, ле-
ката пехота атакува понеслата загуби лека пехота на противника и вече де-
зорганизираната и уязвима фаланга, като задълбочава пораженията от ко-
лесниците и не й позволява да се престрои. От този момент собствената
тежка пехота, съхранена от поражения или успяла бързо да се реорганизира
след тях, влиза в сражението и трябва да го реши окончателно. Тези етапи на битката са отразени в паметниците: в "Щандарта от Ур" преди тежката
пехота да е влязла в боя, леката вече преследва и пленява противници; в
"Стела на ястребите" фалангата, която явно влиза в боя, но още не го е
започнала, гази телата на мъртви врагове, насочила копия срещу остатъци-
те от противниковата войска. Не случайно, Еанатум предвожда фалангата
на стелата вече спешен и въоръжен само с къс меч — той я води именно към
сблъсъка "тяло в тяло" с противника, който решава сражението. За зрителя,
негов съвременник, дефилирането на Еанатум на тази позиция отново с ко-
лесница би било неуместно и поставящо под съмнение реалния му принос в
битката.
Окончателният разгром на противника изисква да се победи и едно чет-
върто звено на военната му структура — организиращото. В художествени-
те паметници, в царските надписи и в епоса управникът на града (ен, енси,
лугал) е ръководещият център на войската и действията й. Сложната такти-
ка и синхронизация на войската в боя предполагат голяма натовареност с
отговорности на това звено по време на битката. Отчасти това обяснява и
практиката, за победен да се смята само град, чиито управник е пленен или
убит. Така е победена не само физическата мощ на противника, но и органи-
зиращият го център, а в Шумер организраността и подредеността са в осно-
вите на съществуването. От епоса и други източници са налице данни за
структуриране на частите на войската по отряди с отговорник за всеки от-
ряд и общ отговорник за група отряди:
62 Тези седем бяха ugula за тези, които на ugula (ce подчиняват),
63 бяха šagina за тези, които на šagina (се подчиняват),
64 бяха nu-banda за тези, които на nu-banda (ce подчиняват).
65 ugula на 300 мъже, (на) по 300 мъже бяха те,
66 nu-banda на 600 мъже, (на) по 600 мъже бяха те,
67 šagina на 25200 войници, (на) по 25200 (!) войници бяха те.
68 При en пристъпваха те със своите отбрани войски25.
Несъмнено е наличието на стратифицирана и централизирана структура
на управление на войската под контрола на управника. За да се схванат фун-
кциите на управника по същество, от изворите трябва да се отсеят идеоло-
гическите и политическите наслоения върху образа и функциите му. Това е
възможно обаче, едва след създаване на по-ясна представа за политически-
те позиции и перспективни цели на управника и наличните към момента на
създаване на паметника степен на развитие на доктрината за царската власт
и царствеността въобще.
От направените наблюдения върху изворите, реконструирането на бой-
ния строй на войската и предложената тактическа схема за провеждането
на боя се налагат редица заключения. По време на битката всички единици на войската имат важни и строго специфични задачи. Сложно субордини-
раната структура на войската решава и един на пръв поглед страничен про-
блем — този за ограниченото защитно снаражение. Използваните метални
шлемове, а за фалангата наметала или щитове за челния ред, не са особено
ефективна защита (дори Еанатум се сражава само с шлем). Именно затова
главно защитно средство се явява системното единство на войсковите час-
ти и точното им прилагане в определен момент, съобразно най-ефективни-
те им за този момент бойни качества. Център, критичен ресурс, около кой-
то се развива боят и който окончателно решава битката, е тежката пехота.
Тя не се хвърля в сражението в самото му начало — каквато е доминираща-
та в историографията теза, защото ще загуби основното си качество, по-
раждащо останалите — организираността. Популярният в литературата мо-
дел за организация и действие на шумерската войска на пръв поглед е логи-
чески верен, но проблемът в него е, че е статичен и не отчита динамичното
неравновесие на реалното сражение. Той не съобразява, че частите на войс-
ката имат специфични сложно организирани задачи, подчинени на двойст-
вена, оформяща цялото цел — да отразяват специфичен въоръжен удар, съ-
щевременно да нанесат ефективен такъв и през цялата битка да не загубят
бойни качества, организираност и управление. Моделът трябва да се преос-
мисли не само затова, но и защото е насочен срещу абстрактен и също така
статичен противник.
Повдигнатите въпроси за войната, организацията на войската и видове-
те военни кампании в Шумер актуализират нуждата от по-широкото им раз-
глеждане чрез привличане на многостранен изворов материал. Цялостният
подход към особеностите на военното дело би дал по-особен и достатъчно
аргументиран ракурс за изследване на отделни негови страни и конкретни
прояви, който да прецизира досегашните оценки и историографски реконс-
трукции.
БЕЛЕЖКИ

завидно ниво на организация