И е така, и не е така.
Преди две години прибрах едно мърляво, подрискано и болно коте от улицата. Въпреки че му излекувахме му стомахчето, което не приемаше никаква храна, това животинче продължаваше да се тъпче и да изяжда всичко, което му се дава... След около година, когато заприлича ингилизки джентлемен, дори дори този котурак, разбра, че той гладен няма да остане, никой няма да го изхвърли на улицата и че не е нужно да се презапасява...
Защо го разказвам всичко това?
Миналата година бях на разходка до Тенерифе, Канарски острови, испанска територия. Като кажеш Канарски острови звучи ехееехеее, много тежко. С учудване обаче разбрах, че тези острови са били едни от най-бедните испански провинции, при все че генерират много голям приход. Дори имало партия, която пледирала за независимост на островите от Испания. И докато се мотаехме по улиците на градчетата и аз си казвах невъзможно е тези сгради да са от 13 в. (а те наистина са построени тогава), се натрисах постоянно на разни табелки, че това е построено с помощта на ЕС, онова е реконструирано с помощта на ЕС. Попитах какво е това - отговориха ми - всичко, ама всичко ново, което се вижда, е построено след присъединяването на Испания към ЕС - училища, студентски общежития, трамвайни линии, библиотеки.... какво ли не.
Няма да казвам какво се случи с усвояването на нашите еврофондове... Далеч съм от мисълта, че там не се краде - сигурно също си отмъкват това онова, но далеч не в размерите, които се случват тук при нас. И със сигурност - много по-културно. Няма и да подхващам темата кой е крив, затова че важни позиции заемат некадърни люде.
Националните кризи са свързани с едно единствено нещо - глад. Въпросните еврпоейци са стигнали до онова положение - като моя котарак - и са разбрали, че те гладни няма да останат, така че не е необходимо да изяждат всичко сега и веднага.
Просто в момента сме като мръсни гладни котета, изхвърлени на улицата. А какво ще се случи оттук нататък зависи само от нас.
|