|
В отговор на:
Едва след показната разправа със българската аристокрация и техните родове по места се създават условия за прилагане на плана за създаване на славянска държава на мястото на българската, която да изиграе ролята, която е била предназначена за Великоморавия - а именно налагане чрез покръстване от Константинопол на византийско влияние сред славянството на изток - към великата Рус чрез създаване по изкуствен начин на необходимата за целта славянска държава на мястото на капитулиралото хаство и подготовка на база за покръстителска експанзия със опцията литургичен славянски език.
Именно благодарение на този прозорлив план на патриарх Фотий днес Русия не е католическа, а източно православна държава от ориентало-цариградски тертип и нито тя, нито славянофонните им братя наричащи се българи ще бъдат някога истински европейци, поради двата основни гряха които имат спрямо стара Европа - славянофонията и правславието.
Дрън-дрън за великата Рус по онова време.
В отговор на:
Ако нещо в цялата история е велико, при цялото ми уважение към Кирил и Методий, то това е българската държавна политика.
Моравската мисия тъй и не е успяла. И ако учениците на Кирил и Методий не бяха намерили такъв прием в България - ами това щеше да е просто някакъв куриозен исторически факт - създаване на славянска азбука...
Аре стига с тоз национален нихилизъм.
Това е поредното доказателство, че най-добрите планове на мишките и хората, на ромейските императори и на мисионерите при славяните посока грешна хващат...
Аз не съм привърженик на теории за заговори. Повечето управници и сега, и в миналото, не са си правили дългосрочни планове, а по-скоро са реагирали някак си на ситуацията.
Да почнем отзад напред.
Великото дело на Кирил и Методий е запазено благодарение на Русия, където то е процъфтяло, след като над Балканите се спуснала сянката на Исляма.
Великото дело на Кирил и Методий е преди всичко разпространението на Християнството на славянски език, Християнско Богослужение на славянски език. Ако сега в Московията се говори на славянски език, то е защото някога (през 11-12 век) Московията е била покръстена в Християнството на Славянски език. (Забележка: Киев, Новгород, Псков не влизат в Московията. Затова пиша за Московия, а не за Русия.)
Самите те, Кирил и Методий, са били просто Християнски мисионери. Самите те, Кирил и Методий, при мисионерската си дейност не са мислили за нищо друго освен за спасението на душите на езичниците. Макар че конквистадорите и Християнските мисионери взаимно си проправят пътя, Християнството дължи разпространението си по света най-напред на Християнските мисионери, а след това на Царете и конквистадорите. В повечето случаи Християнските мисионери били скромни хора. Кирил и Методий са били сред малцината Християнски мисионери, запомнени от историята. По-голям късмет са имали да бъдат запомнени. Много повече са имали късмета да бъдат изядени от канибали.
След смъртта на Светия Цар Петър, управлявал в мир 43 години, в България настанало смутно време. Претенденти за престола се наредили. Най-личен сред тях - самият Цар ромейски. Явил се неканен претендент - княз Светослав Киевски. Езичник бил той и с незапомнена жестокост се представил на турнето си по Нашенско - двайсет хиляди християни набил на кол някъде край пловдивските тепета. Българите от Източна България, християни поне от две-три поколения, се ужасили. Потърсили помощта на християнския ромейски Цар, предали му властта и му оказали пълно съдействие в усилията му да цивилизова северните диваци. Историята поставила тази задача именно на този ромейски цар, а не на предшествениците му. Ромейският цар командировал свещениците от Източна България, вече негови верни поданици, и те, обучени на Богослужение в Християнска България на Цар Петър, заедно с личното си оръжие - Евангелията на славянски език, преписани в манастирите на Християнска България на Цар Петър, поели на път към реката Днепър като Християнски мисионери. Занесли там създадения от Светите Седмочисленици славянски Богослужебен език. Ромейският цар ще да е имал пред вид, че по Днепър по онова време вече се говорело на славянски. Но дори да не е било така, вероятно пак мисията на Нашенските мисионери щеше да бъде успешна и населението по Днепър щеше да се пославянчи. Ами съобразете - около век по-късно Московията, която не била още славяногласна, станала такава при покръстването си в Християнството. (Така както и Северна Африка станала арабска, след като станала мюсюлманска.)
Тъй като княз Светослав Киевски не включил в балканското си турне Западна България, тамошните българи още няколко десетилетия не признавали властта на ромейския цар.
Ще подминем времето на Цар Симеон и мераците му да се възцари на Ромейския трон.
Баща му, Светият ни цар Борис-Михаил (думата цар тук е употребена в съвременен смисъл), взел решение да въведе Славянското Богослужение, възползвайки се от факта, че в България попаднали петима от Седмината Седмочисленици, създателите на славянския Богослужебен език.
Ако днес има на света Български етнос и Българска нация, то е заради това решение на цар Борис, както и заради предишното му решение да се покръсти заедно с целия си останал народ.
Цар Борис не е можел да си остане езичник. Обстоятелствата го принудили да избере за кръстник ромейския цар Михаил.
Обаче решението Му да се въведе Богослужението на славянски език е негово прозрение и без това решение историята нямаше да запомни великото дело на Кирил и Методий.
Алтернативата била Богослужение на гръцки език. Вероятно славяногласните са преобладавали сред поданиците на цар Борис пред елиногласните. Може да е бил изключително прозорлив човек и да е съобразил, че за династията Му би било добре да се създаде християнски етнос и в перспектива християнска нация, отлична от ромеите. Иначе държавата му лесно би била погълната от Ромейската империя, както впрочем и станало, но малко по-трудно и малко по-късно.
Началото на този сериал ще последва при проявен интерес от публиката. А сега се изморих.
|
Re: Великото дело на Кирил и Методий [re: KANAC YBlГl OMOYPTAГ]
