|
В отговор на:
Писанията тук се четат не само от Комитата а от много повече хора. Моля Ви за по-задълбочения отговор.
Прав си. Ето нещо от мен:
1. Писмени извори.
В изворите се срещат различни названия за групи хора. В историческата "наука" са се развили други представи за отделни групи хора. Например: според науката славяните са руси и прости варвари, римляните са цивилизовани, българите са номади и т.н.
Названията от изворите си противоречат едни с други и с названията на съвременната "наука". Например: според Константин Багренородни аварите били славяни. Това противоречи от една страна на Теофилакт Симоката, който казва, че славяните всъщност са гетите и ги разграничава от аварите. От друга страна Багренородни противоречи и на съвременната "наука".
Следователно - ако се опираме на писмени извори кашата е пълна.
2. Материалните извори.
Там са изградени още по-здрави стереотипи. Като се намери едно просто гърне се обявява за славянско, като е по-засукано е прабългарско. Ако е някое произведение на изкуството е римско или византийско. В крайна сметка ако някой след 2000 години открие тенджерата, в която си готвиш, той не може да разбере какъв си бил по народност, защото съдовете служат за хранене, а не за заявяване на етническа принадлежност. Ако имаш повече пари ще си купиш по-хубава тенджера, но няма да си смениш етноса (надявам се).
Костите на хората също не показват какви са били по народност, погребалните обряди също.
3. Важно уточнение - всъщност спорът дали българите били тюрки или славяни или иранци или траки би трябвало да е езиков, въпреки че за много хора не е.
Езикът също не може да се установи от изворите, защото данните са много противоречиви поради същите причини като горните. Давал съм примери с 5-6 думи, които изворите наричат "български", по научному - "прабългарски", а всъщност те се срещат в латинския и в старобългарския. За странните думи в славянския "Именник на князе" не съм срещал разумно обяснение. Сред титлите има разнородни думи - жупан, княз, кандидат, комита, багатур...
Хунските думи, които знаем от изворите, са славянски.
Имената също не са сигурен източник за езикова принадлежност. Например първите "славяни", които се споменават в изворите, носят имена, които не значат нищо на славянски.
4. "Културни" белези - за тях не знам има ли въобще смисъл да говоря. В днешна България имаме толкова различни народни песни и танци, толкова различни обичаи и т.н., че ако културните белези бяха признак за народно единство, в България живеят доста повече народи от общоприетото.
5. Моето мнение - българския народ е възникнал на политическа основа, със създаването на българската държава. Обединил е много хора, които преди това не са се наричали българи. Името е дошло от група хора, които са се наричали българи и преди създаването на държавата. След създаването на държавата много племена са се идентифицирали с българския народ и българите биват наричани мизийци, скити, оногундури, трибали, траки и т.н.
На практика е невъзможно да се определи кой кум, кой сват, кой на булката брат.
6. Името "българи" е славянско по произход. Развило се е по начин, типичен за думите от славянски произход. Чужд произход на името "българи" не е доказан. Най-вероятно групата хора, която е носела името "българи" и преди основаването на българската държава, е говорела славянски език. Преди да се нарекат българи обаче те най-вероятно са носели други имена, затова е невъзможно да се определи "кои са прабългарите".
7. Всъщност такъв е случаят с всеки народ. Той се образува от хора, които възприемат едно име, въпреки че техните предци не са се наричали с това име. В Албания и Косово живеят мюсюлмани, които говорят език, подобен на нашия и се наричат "нашинци", а езикът "нашински". Може би те са един от най-старите народи на света, понеже народностното им име и езикът им сигурно са на десетки хиляди години.Редактирано от N*ы{b}l©®™ на 09.01.08 03:08.
|
Re: До Тортурач [re: Dremen]
