Сведенията на Ал Истахари ,Ибн Хаукал /първа половина на Х в/ и Махмуд Кашгари/ХІ век/ са ценни, но при едно условие-винаги да се отчита,че те пишат за Волжска България.

Следователно не само предвид етническия състав на Волжска България но и предвид различната история на волжските българи от тази на "отвъддунавските "/ V век/ и "дунавските"българи /VІІ век/ техните сведения не могат да имат значението на общ знаменател върху езиковите характеристики на ВСИЧКИ българи в Източна Европа за времето между VІІ-Х век.

Накратко- и тримата автори ,без самите да имат точно това предвид,фактически съобщават за завършилия процес на езикова асимилация /най общо- тюркизиране/ на волжските българи,докато Ибрахим Ибн Якуба/също от Х век като Истахари и Хаукал/ с неговото съобщение че "българите четат Св.писание на славянски"в същност съобщава за започналото в края на ІХ-началото на Х век езиково славянизиране на българите от Първата българска империя.