Заключения:
Само 2 от 27 древни унгарски проби са с безспорен азиатски произход, останалите принадлежат на Западно евразийската група, но с някои азиатски връзки като генетичен резултат на население, което е било в контакт с древните унгарци.
Големи разлики се получават, когато древните проби се анализират по очевиден социален статус, определен от гробния инвентар. Простолюдието показва преобладаване на хаплогрупи Н,R,T, общи за западна Евразия, докато лицата с висок статус, приети за Унгарци-завоеватели показват по-еднородно разпределение с хаплогрупи N1а, Х, които настоящем имат много ниска честота в съвременното световно население и изобщо липсват в по-новото унгарско население. Модерното унгарско говорещо население изглежда е специфично европейско. Нашите заклюения са, че съществуват значителни генетични разлики между древни и съвременни унгарци и никаква генетична последователност не се наблюдава.



Ако на днешните управници в България се направят генетични проби,
също може да се окаже, че нямат връзка с малкото останали българи
в страната ни.

Същото може да се окаже вярно и за днешните управляващи в Унгария,
които определено не са унгарци и определено провеждат антиунгарска
политика, както сродни тям я осъществяват и в България.

Подобни аномалии са се случвали в Европа и в други времена.