В българската символика, с малки изключения, лъвът намира най-широко разпространение като символ на сила, власт, могъщество, воля за свобода, храброст и твърдост. Първата поява на лъва в българската средновековна символика е в "Чаталарския надпис" или както е познат, надписът от Омуртаговата колона (821г.)."… И поставиха в този дворец четири колони и върху колоните поставиха два лъва…" Изправен лъв върху реверса на медни монети е сякъл цар Иван Шишман (1371-1395). Върху фрагмент от стенопис от Велико Търново от ХІІ век намираме ново потвърждение, че и Асеновци са приемали лъва като лична царска инсигня. На щит с триъгълна (варяжна) форма е изобразен изправен, обърнат на дясна хералдическа страна златен лъв на тъмночервено поле.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите