Не е така. Вместо да изпозлзва слабостта на Византийската империя през девети и десети век, за да съгради силна държава, Симеон разпилява варварската мощ в ненужни войни от които страната ни няма никаква полза. Малко преди смъртта си Симеон погубва цялата българска армия в планините на Хърватия. “Великият” Симеон оставя след себе си една слаба, обнищена и обезкървена от войните държава, която лесно губи всички завоювани земи и бързо пада под византийско робство.

Единствената заслуга на Симеон към “българщината” са няколко превода на свещени книги от гръцки на български.

Между другото на Симеон е бил почитател на гръцката култура и затова са му викали “ гръколюбеца”. Такъв му е бил прякора / прозвището, ника/.


В голяма степен съм съгласен с това. Симеон вместо да закрепи и разшири излаза на Адриатическо море, т.е. да отреже византийските крепости северно от Драч, вместо да разработи отвъддунавските земи, вместо да смачка и асимилира сърбите веднъж за винаги, той като абсолютен авантюрист и хъшлак си губи времето и ресурсите и си троши главата в стените на Цариград. Въоще вместо да превърне България, в реална империя и да ликвидира локалните дразнители като сърби, печенеги и маджари, той като абсолютен авантюрист, си преследва личната мечта да превзема Цариград. Доста нестратегическо мислене, като се има предвид, какво щеше да се случи ако българската власт отвъд Дунав бе превърната от номинална в реална и ако сърбите бяха заличени от рицето на историята. Да не говорим и за избора му на наследник. Петър може да е бил христолюбив човек, но е бил и мухльо и гъркоман. Петър вместо да твори събития, оставя събитията да се случват пред очите му и нищо не прави. Скапана работа.

Чуждото не искаме, но и своето не даваме!