Окръжно № 283 на Смолянския околийски мюфтия, 30 април 1942 г.

"Тъй като нямаме никакви пречки за приобщаване към българската народност, принадлежността ни към която никой не може да отрече, намирам за полезно и от общ интерес на всички ни да се пресече веднаж завинаги пътят на всякакви противонационални останки и заблуди. Заради това и тъй като се излагаме най-много с небългарските си имена, то нареждам: енорийските имами в околията да разгласят и препрочетат на всички енориаши да регистрират отсега нататък новородените си деца само с български имена...

За всяко отклонение от настоящето ще държа отговорен всеки поотделно провинил се имам, а същевременно моля всички власти да не допущат в бъдеще да се регистрират в общинските регистри инородни и чужди имена по отношение на българи-мохамедани, с което ще се излекува една рана, останала от черното ни петвековно робство".

Заповед № 64 на ардинското околийско мюфтийство 1940 г.

"Подчинените ми във верско отношение българи-мохамедани, подбуждани и заблуждавани от врагове на българската държава и българската ни народност, поддържат носенето на останалите от робството облекла: фесове, кюляфи, фереджета, була и др. Същите едновременно с това продължават да употребяват чужди поздрави и изрази, а жените, български мохамеданки, поддържат просташкия навик да бягат и да се крият от всеки срещнат човек. Наложително е да се вземат сериозни мерки, поради което заповядвам:

1. Българите от мохамеданско вероизповедание в околията ми да се откажат веднаж завинаги и хвърлят досега носените от тях фесове, кюляфи или други чужди шапки, като заменят същите с българската народна шапка, като гугла, каскет или мека шапка.

2. Българските мохамеданки да захвърлят фереджетата и да възприемат свободно ходене по улиците, облечени с обикновени рокли или палта, като цялото им лице бъде открито, за да видят света, както всички хора по земята.

3. При ходене по улиците жените да не бягат като диви, защото това е срам и позор за днешния век.

4. При среща със свои приятели и други лица българите-мохамедани да поздравяват на своя майчин български език с поздравите "добър ден", "добър час", "добра среща", "здравей", а не на чужд неразбираем език.
Подчинените ми свещенослужители задължавам да направят всичко възможно за изпълнение на настоящата ми заповед, като те и жените им дадат личен пример за добро държане пред обществото и за промяна в облеклото. Същите да дадат най-широка гласност на настоящата заповед, като я разлепят на видно място, пред училищата, джамиите, разните обществени постройки и др. Да прочетат същата на своите енориаши и я обяснят".