|
Да, и аз мисля, че размера на стопанството определя използваната тяга. Но само ако стопанството е свързано с пазара и се изисква бързина на обработване. И ако се използва наемен труд. Защото ако се оре с волове, ще означава, че ще се дават повече надници за работници, а конете намаляват разходите за надници на работниците.
Не знам каква е била ситуацията в Нормандия, но в Англия, според Книга на Страшния Съд, големите ферми са били съсредоточени в северната част на страната в свободните селяни. Голяма част от селяните са били или напълно зависими серви или относително зависими вилани, с малки земи и с големи ангарии към лорда. В Англия до 15 век основната тяга е вола. Има теория, че използването на волове е свързано с начина на оране. Ралото е било закачано за рогата на воловете. За първи път има данни за хомот, който се слага на раменете на вола, едва от 8 век. До 11 век това е била нова технология. А и не е имало нужда от усъвършенстване, защото не е имало пазарно стопанство, което да изисква големи количества храни. Едва с развитието на градовете в Западна Европа и налагането на данъците в пари, започва да се търси начин за интезивно земедие, свързано с оране с коне. Дори може да се види зависимост на цената на воловете с развитието на конското рало. В 11 век два вола струват колкото цялото стопанство на селянина, в 13 има данни за цени на коне за оран, а не товарни коне. След 15 век данните за цени на коне изобилстват.
Освен това с намаляване на населението след чумните епидемии голяма част от земите могат да се използват за ливади и да издържат коне.
100 декара трудно може да изхранва кон. От тези 100 30% са на угар, 30% са засети с пшеница. И 30% с ечемик, търсен за ейл до 15 век и за бира след това. 10 декара остават за засяване с овес - култура основна в отглеждането на коне. Ако премем, че за 1 декар са отивали 30 кг за семе, едва ли се е жънело над 1:3. Добивите от овес са по-малки от пшеница. Излиза, че от 1 декар е можело да се ожъне 90кг овес. 30 кг за семе, 20% за данъци към феодала и църковен десятък, 10% за други данъци и излиза, че 40кг овес от декар е бил дохода на селянина. С 400 кг овес едва ще се храни 1 кон. Сега разбираш защо са отглеждали волове, ядящи всичко и издръжливи.
До 17 век, когато започват.нар. зелена революция в Нидерландите доходите са били ниски 1:4 до 1:5. Глада е бил често срещан. Канибализмът също. Само някои области като Артоа са имали доходи от 1:8 и то в добри години. Зависимостта на селяните е била свързана главно с войните и нашествията. Викингите изиграватгорляма роля в издигането на местните феодали над централната власт. Селянина е предпочитал да е зависим от силен лорд, от колкото от краля незнайно къде. Освен това църковния десятък също е намалил доходите на селяните и освен военната, се добавила и икономическа принуда.
Османското владичество връща българските земи в каменната ера. Не само технологично. Защо мислиш се появава орането с крави?! Защото селянина с 40-60 декара земи не може да изхранва дори вол. Съответно това намалява възможността от увеличаване на обработваемите земи и възникването на нужда от кон.
И преди османското нашествие едва ли конете са били масово в стопанството, но това е свързано с липсата на големи градски центрове, освен Константинопол. Има данни, че до 4 кръстоносен поход големи количества зърно са изнасяни за столицата на Византия, но след 1204г града е в упадък, с намаляващо население. Около Черноморието венецианците и генуезците създават оживление с износа на зърно, но във вътрешността едва ли е имало голям пазар за излишъците. Татарското нашествие също не допринася за развитието на земеделието, особено на север от Стара планина. Затоплянето на климата, който води до разцвет в Западна Европа, е отрицателно за нашия ареал с големи суши.
Има запазени данъчни описи на земи в Мелнишко, които са били владение на манастири от Атон. Данните сочат, че около края на 13 век стопанствата с данък над 5 перпери са изключение. Населението обеднява в резултат на войните и обезценяването на перперата допринася за нестабилността. Не е ясно каква е била ситуацията в другите части, но едва ли е нещо различно.
Не ми е ясно какво ще спечелят българите от унищожаването на регистрите. По-вероятно е да са били унищожени от турците, особено тези в крепостите, оказали съпротива. Останалото най-вероятно е унищожено в 18-19 век. През Възраждането не е било рядкост старите пергаменти да се използват за огън за варене на кафе на някой свещеник. Тъжно, но факт.
Освен това населението е намаляло значително и старите регистри вече не отразявали реалната ситуация. Ако приемем, че загубите на население са същите, както тези в Англия, то излиза, че само в резултат на чумните епидемии от средата на 14 век 30-40% от населението е унищожено. Вероятно и над 40%. Ако прибавим и 30% на убити, пленени и умряли от глад, епидемии и други, едва ли над 20% от населението е оцеляло до 40-те г. на 15 век. Османското законодателство ограничава и размера на стопанството на селянина. До 100-120 дюнюма за 3 категория земи. Селяните нямат стимул да обработват и да имат излишъци. Виж Дерншвам какво пише за селяните в българските земи и ще ти стане ясна картинката. Конете се облагат с данъци, не може да се яздат от християни, а и се реквизират. Едва в 30-те г.на 19 век, когато феодалните норми отпадат и възниква нужда от излишъци, земеделието започва да се развива. В 19 век в българските земи започва това, което в Западна Европа се е случило 13 век!
|
Хмммм [re: Пeлин]
