04 юни 2007 | 12:46
За откриването на новия паметник на кан Крум (802 – 811), което ще стане довечера в присъствието на президента и върховен главнокомандващ на Българската армия Георги Първанов, Агенция “Фокус” разговаря със Славчо Атанасов, кмет на ж.р. “Тракия” в Пловдив и лидер на местното ВМРО – един от инициаторите на идеята.
Фокус: Г-н Атанасов, довечера откривате паметник на кан Крум. Припомнете за целия процес от раждането на идеята?
Славчо Атанасов: Това е близо двегодишна одисея, двегодишен труд от раждането на идеята. Защо точно кан Крум и защо точно в Пловдив? Поради няколко причини. На първо място това е първият български владетел, присъединил Пловдив към българската държава, за първи път.
Не само това, той е оставил в Пловдив и прабългарска администрация. Идеята на Крум е била доста по-сериозна от това само да завладее града. Голямата му цел е била Пловдив да бъде присъединен към България, затова тук оставя и прабългарско администриране. Иначе защо Крум? Поради няколко причини - той има съвременно българско звучене. На първо място всеки го свързва с военните му победи, обаче ако по-сериозно се задълбочи да се изследва времето на Крум, ще се види, че той е първият български законодател, поставил под общ закон всички сегменти на тогавашната българска държава - прабългари, славяни, останки от траки. Т.е. нещо изключително важно за тази сплав, която се получава именно с общите закони.
Дотогава славяните се подчинявали на техните си закони, прабългарите на техните си и така държава не може да се гради трайно.
Защо съвременно звучене? Един от големите проблеми на България през годините на така наречения преход, беше, че не беше ясно законодателството. Имаше един рефрен на една чалга песен преди години “...за кокошка няма прошка, за милиони няма закони”.
Втората причина е, че той е перфектният български администратор до такава степен, че от него се учат самите византийци, които са били еталон на средновековната държава по начин на устройство, военно могъщество и по всякакъв начин. Самата Византия се е учела от Крум на администриране. През тези години ние страдаме от бездушна администрация, която иска доста неща да се оправят в нейното развитие.
Фокус: Нека проследим чисто хронологически идеята за паметника, доколкото знам е ваша?
Славчо Атанасов: Не е толкова важно чия е идеята, важното е да се реализира. Мисля, че Крум е по-скоро послание към нашите деца, защото те трябва да знаят, че именно когато сме член на Европейския съюз, ние трябва да влезем със самочувствие и култура, а не изтъкани от комплекси и чувство за национална малоценност. Защото няма народ, който да е успял, когато е комплексиран. Същото важи за отделната личност. Ако тя е с вътрешни комплекси, на практика, за да успее човек в днешния свят, той трябва да има своята доза самочувствие. А какво по-голямо самочувствие от това, че идва от един велик народ, с хилядолетна история и култура. Крум затова не е самоцел, а послание към нашите деца. Ние не откриваме топлата вода, това нещо го правят и други народи. Ето виждаме защо руснаците, например, построиха “Петър Велики” в Санкт Петербург преди 300 години. Не заради една красива конна статуя, а послание към техните поколения. Или англичаните, защо построиха Нелсоновата колона на Трафалгър Скуеър - паметник на най-великият им адмирал. Точно затова, за което си говорихме преди малко.
Фокус: А конкретно за самата статуя на кан Крум? Какви са нейните параметри?
Славчо Атанасов:Това, за което съм особено щастлив е, че Пловдивският бизнес осъзна своята роля и, което е най-важното, отдавна се достигна до виждането, че да имаш пари, много пари, е преди всичко отговорност към нацията. Поради тази причина нямах проблеми с набирането на средствата, това е истината.
Паметникът на Крум струва (днес направихме пълен отчет на постъпването и изразходването на средствата) около 240 000 лв. И утре рано сутринта ще направим отчет пред всички дарители за паметника на Крум, а те са 56 човека, говоря за сериозните дарители. Така че много добре се получи, няма да го крия, затова един поклон пред бизнеса, ако я нямаше неговата финансова подкрепа, нямаше да се осъществи нищо. Всичко щеше да си остане само една хубава идея.
|