Там е работата че на словенци имаме съответната противоположнист - немци. Къде е противоположността на славяни.
А склавините са си склавини. Те не са славяни.
Хич не е ясно, дали е така, Йорданес нарича тези до Дунава склавени, които живеят в мочурища и гори. Обаче е ясно, че латинските, гръцките и арабските имена са много по-общи, нещо като сегащното славяни, само че на друг принцип а и дори не може да се каже, че има единен принцип. Пак според зависи.
А това за тия дето се разбираме и ония дето не разбираме на мен ми изглежда доста слабо.
Иначе нямам изворите, но като по-общо за славяните, тук пише какви извори има, ако някой може да ги предостави, ще е добре:)))
Първите исторически сведения в полулегендарна форма се срещат в произведенията на древногръцките автори Йоан Скилица,, Софокъл, Херодот, Хизоид и други. Те съобщават за племената и народите, населяващи териториите на север от Черно море. Най-ранните писмени сведения за славяните от І и ІІ век са дело на римските автори Клавдий Птоломей, Корнелий Мипот, Плиний Стари и Тацит. Те споменават славяните под събирателното име венеди, като ги определят за източни съседи на германците. Сведения за славяните се откриват в картотеката на Римските пътища, известна с наименованието "Talyla pentingeriana" и Юстиниянови кодекс. За периода ІV-VІ век информация дава готският историк Йорданес в своето произведение "Гетика". Данни за историята на славяните се съдържат в съчинението на Приск и Псевдо Цезарий - "Диалози". Славянските заселвания и нападения на Балканския полуостров се отразяват в произведенията на византийските автори: Йоан Зонара, Йоан Малала, Менандър, Прокопий Кесарийски /"За войните, за стоежите", "Тайна история"/ и други. Сведения за славяните дават хронистите Мерцалиян Комес, Михайл Сирийски, Теофан Изповедник /"Хронография"/ и Теофилакт Симоката. Славянските нападения на Солун са описани в цикъла "Чудесата на свети Димитър". За техния бит, военно дело и материална култура данни се съдържат в "Стратегикон" на Псевдо Маврикий.
___
|