Ами какво да гледам, мен ме съмнява, че влагаш идея в спора, единствената ти идея е да спориш и според случая да извърташ.

Аз мога да допусна теоретично, каквото искаш, примерно че знаеш за какво говориш, и че е вярно. Ето, момент да го допусна. Готово, сега да се върна в реалността.
Говориш за това, че нашите възможности не изчерпват възможностите и в същият момент ми излизаш със солипсизми.
За какви обективни реалности говориш, тогава?
Ест, че ако Вселената, като имаща начало и край е част от по-голям цикъл, то тя попада неминуемо в причинно-следствената власт.
Въобще не виждам способ, по който случайността била и тя теоретична да може да бъде дори загатната.
Ако времето, както твърдиш ти е патент на големият взрив, то явно и самото време е подвластно на причинно-следствената връзка. Ето ти категоричен признак, че не можеш да поставяш времето, като условие за появата на причина и следствие а точно обратното.
Така ти стигаш до нищо повече от пределна точка на познанието в момента, тъй като на тоя етап познанието достига до версия за създаването на вселената.
Която явно, че не е пределната точка на познанието за древните хора, и след като си разпознал Големият Взрив някъде там, и това е просто част от по-голям цикъл, имаш пълното право да го допуснеш, което и правят учените в момента, но не базирайки се на древните знания.

ИЗВОД. Причинно-следствената връзка се разпростира дотам, докъдето тя е видима, а тя е видима дотам, докъдето стига познанието.
Прави си изводите, а най-добре потъни изцяло в сопилсизма, така няма да ни се налага да спорим. :)

___

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите