Не мислиш ли,че някак си е интересно да се разкрива толкова старо погребение, да речем 500 ВС в манастирския двор,унищожен през 14 век...
Християнските комплекси в Европа имат в практиката си да се строят
върху стари светилища, разрушени по най-различни причини.
Друга често срещана практика е да се строят върху гробовете на
старите им предци. България не прави изключение от общоевропейската
практика в това отношение.
Спомни си само с какво прилежание Таридин издирва останките на
Тивериополските мъченици. Едва ли един български боилин ще си дава
толкова много труд в издирването, ако например въпросните мъже бяха
гърци или други. А на мястото, където ги открива се построява църква.
На други места местното население строи храмовете си върху предците
си, а в нашия български вариянт, върху старите т.н. тракийски гробища
или светилища.
ОФ. справка на БПЦ :
Св. петнадесет Тивериополски (Струмишки) свещеномъченици
(† 362 г.)
Честват се на 28 ноември
Кратко животоописание
Св. петнадесет Тивериополски (Струмишки) свещеномъченици
Тези раннохристиянски мъченици намерили гибелта си по време на гоненията, предприети от император Юлиан Апостат (Юлиан Отстъпник) (361-363).
Това били епископите Тимотей и Теодор (участник в Първия Вселенски събор през 325 г.), побягнали от Никея, свещениците Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите Василий и Тома, монасите Йеротей, Данаил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий.
След екзекуцията им през 362 г. местните християни ги погребали в каменни саркофази, на които били изписани имената им. При аварските и славянските нашествия античният Тивериопол бил разрушен, гробовете на мъчениците – забравени. Векове наред християните в Струмица само по предание знаели за разигралите се някога драматични събития.
След покръстването на България по нареждане на св.княз Борис-Михаил комитът Таридин, който управлявал тези земи, се заел да издири светите им мощи. Те трябвало да бъдат положени в строящия се тогава съборен храм на р. Брегалница. След своеобразни археологически разкопки мощите били открити, но местните хора възроптали, че им се отнема това сакрално богатство. Таридин постигнал компромис - били отнесени мощите на трима от светците (Тимотей, Комасий и Евсевий), а другите останали в Струмица.
При цар Симеон в новия храм били пренесени мощите и на останалите мъченици. Както разказва Теофилакт Охридски (началото на ХІІ в.), за тях била съчинена прослава, като богослужението се извършвало на български език Свещениците били ученици на св. Климент Охридски.
Когато храмът на р. Брегалница престанал да съществува, може би във времето на османското завоевание, мощите отново останали скрити в земята. Единствено ръката на мъченика Петър се пазела в Струмица, но по време на Балканските войни през 1913 г. и тя била отнесена от някакъв грък в гр. Кукуш (дн. Килкис, Гърция). В Струмица останал споменът за Христовите мъченици, чиято памет местните българи почитат на мястото, където по предание някога те били посечени.
Прославата на Петнадесетте Тивериополски мъченици се отбелязва на 28 ноември.
Пламен Павлов и Христо Темелски
© АВА
Златарски :
За да даде възможност на Климент да изпълни с успех задачата си, Борис направил следните разпоредби. Най-първо той “отделил Кутмичевица от Котокий”. Какво означава тук името Котокий, и до днес остава необяснено, защото то се не среща в друг някой извор; несъмнено е обаче едно: ако всички издирвачи приемат, че Кутмичевица е област, то и Котокий, от който тя била отделена, трябва да е бил име също на някоя по-обширна територия, но коя — все още остава неопределена. Напоследък проф. Н. Л. Туницки прие като възможно, че с думата са означени в общ смисъл южните предели на Балканския полуостров или в частност Македония, от чиято област Борис отделил Кутмичевица.
Какво означава тук името Котокий, и до днес остава необяснено, защото то се не среща в друг някой извор
Да. Кой ли е този КОТокий ?
КОТис ?
Или КОТмичевица ?
Котис І :
Котис ІІ :
Котис ІІІ :
Котис І :
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Капище :
Руски сайт за "Перуновото наследство" :
Наиболее характерным признаком славянских святилищ является их круглая (реже овальная) форма. В центре обычно помещался кумир или иной культовый объект. Иногда центральная часть капища была дополнительно обнесена внутренним кругом из столбовых ям
Как тогава да я начечем Златната Кръглата Църква във Велики Преслав !
Или долмените в Зап. Европа или Могилите в България ?
Привет !
|