Малко извън темата- тя и без това пак тръгна не накъдето трябваше:
Пак от този автор:

"В 1878 г. Савата заедно с всички други осъдени се завърна в родния си град Търново здрав и читав, пак същият. Вечерта още един казак дошел дома им, почнал да псува и пр., а на Савата казал презрително, че той е „лавочник братушка“ „дрянь“ и „тряпка“, кръв се пролива за него. Същата минута още Савата го грабва през кръста и - долу из стълбите в яхъра. Та думата ни е, че с първия освободител, с когото се той срещнал на къщата си, по тоя любезен начин се разправил. Но точка; по-нататък имаме време да запознаваме читателите с тоя наш другар, който е до днес жив. Колибата му, или дачата му на лозето, е до севлиевския път, гдето му работят все негови противници от турско време, в това число и Селим чауш, най-заклетият му враг, който го гонил и прогонил в турско време. Щом се връща Селим чауш от бягство из Турция в Търново, най-напред, преди да го видят, представлява се на Савата.

- Когато аз бях силен, а ти рая - казал той на Савата, - гонех те, изпълнявах своя дълг към отечеството си, защото ти му копаеше гроб. Днес ти си силен, а аз рая, твоят народ е господар. Дай ми правото като човек бабаит и ми помогни.

- Ние сме братя! - отговорил Савата и приел под свое покровителство достойния си противник."

И още:

"Едно заптие, което било заспало в селото, щом научава, че ни докарали, скача в съня си, дръпва си саблята и тича гологлаво да бие и коли. Ако не бяха другите заптии, един от другарите ни бе съсечен от неговата десница. Чаушинът на заптиите го посрещна, заплю го в лицето и му каза:

- Бре, керата, тебе не те ли е срам от царската униформа? Като си бил дотолкова лют, защо не дойде да ги хванеш във воденицата, с пушките в ръката? Вързани хора и баба ми може да ги изколи."

Има поводи за размисъл...