Човекът от Пилтдаун: череп на човек и челюст на орангутан

Известен доктор и в същото време аматьор палеонтолог, Charles Dawson дебютира с твърдението си, че е открил челюстна кост и черепна частица в един дол близо до Пилтдаун, Англия, през 1912 г. Въпреки че челюстната кост наподобява повече тази на маймуните, а зъбите и черепът – тези на човека, намерените екземпляри биват наречени “Човекът от Пилтдаун”. Определя им се възраст от 500 хиляди години и са излагани в няколко музея като абсолютно доказателство за човешката еволюция. В продължение на повече от 40 години, са написани много научни статии за “Човекът от Пилтдаун” и са направени хиляди тълкувания и рисунки. Повече от 500 хиляди учени от различни университети по света изготвят дисертации на тема “Човекът от Пилтдаун”.56
Известният американски палеонтолог Henry Fairfield Osborn при посещение в Британския музей през 1935 г., казва: “...трябва постоянно да ни бъде напомняно, че природата е пълна с парадокси и това е удивително откритие в подкрепа на ранния човек...”.57
През 1949 г. Kenneth Oakley от отдела по палеонтология в Британския музей се опитва да използва нов метод – флуор-тест, за определяне възрастта на някои стари останки. Чрез този метод е извършен и тест върху останките на Човека от Пилтдаун. Крайният резултат е потресаващ. При извършването на теста става ясно, че челюстната кост на Човека от Пилтдаун не съдържа никакъв флуор. Това показва, че челюстната кост не е стояла закопана повече от няколко години. Черепът обаче съдържа много малко количество флуор, което означава, че трябва да е само на няколко хиляди години.
По-късни хронологични проучвания, основаващи се на метода на флуора, разкриват, че черепът е само на няколко хиляди години. Що се отнася до зъбите на челюстта, те се оказват изкуствено изтъркани, а “примитивните” оръдия на труда, намиращи се до останките, става ясно, че са обикновени подострени с метален инструмент имитации. С извършените от Weiner детайлни анализи тази измама излиза наяве през 1953 г. Черепът принадлежи на 500-годишен човек, а челюстната кост - на неотдавна умряла маймуна! Зъбите били специално прибавени и подредени, а свръзките изпилени, за да приличат на тези на човека. След това всички тези части били направени на петна с калиев дикромат, за да им се придаде древен вид. Тези петна започнали да изчезват, когато били потопени в киселина. Le Gros Clark, член на екипа, разкрил тази измама, не скрива своето учудване, като казва: “доказателствата за наличие на изкуствено протриване веднага биеха на очи. Всъщност те изглеждаха толкова очевидни, че спокойно може да попитаме – как така се е случило, че по-рано не са били забелязани?”59 Вследствие на всичко това Човекът от Пилтдаун беше доста бързо изкаран от Британския музей, където беше изложен в продължение на повече от 40 години.


Човекът от Небраска: един свински зъб

През 1922 г. директорът на Американския природоисторически музей Henry Fairfield Osborn обявява, че в Западна Небраска близо до Змийския поток е намерил вкаменелост на кътен зъб от периода Плиоцен. Този зъб, според твърдението, е носител на общите характеристики на човека и маймуната. Не след дълго започват ожесточени научни спорове, в които някои определят този зъб като на Pithecanthropus erectus, докато други твърдят, че е по-близък до този на човека. Тази вкаменелост, породила големи дебати, е наречена “Човекът от Небраска”. Също така веднага му се дава и “научно име”: Hesperopithecus haroldcooki.
Много специалисти подкрепят Osborn. Основавайки се на този единствен зъб, са нарисувани реконструкциите на черепа и тялото на Човека от Небраска. Нещо повече, Човека от Небраска е нарисуван заедно с цялото си семейство в естествена среда.
Всички тези сценарии са разработени на базата на един-единствен зъб. Еволюционните кръгове така се привързват към този “човек-фантом”, че когато един изследовател на име William Bryan се противопоставя на тези пристрастни решения, основаващи се на един кътник, e подложен на груби критики.
През 1927 г. са намерени и други части на скелета. Според тези новооткрити части зъбът не принадлежи нито на маймуна, нито на човек. Става ясно, че този зъб принадлежи на изчезнала порода дива американска свиня, наречена “prosthennops”. William Gregory озаглавява по следния начин своята статия, публикувана в списание “Science”, където обявява тази грешка: “Hesperopithecus: Очевидно нито маймуна, нито човек”. 60 В резултат на това рисунките на Hesperopithecus и цялото му семейство бяха бързо премахнати от еволюционната литература.

Ota Benga: африкански туземец в клетка
След като Дарвин се застъпва със своята книга “Произходът на човека” за твърдението, че човекът се е развил от подобни на маймуните същества, той започва да търси вкаменелости, които да подкрепят този сценарий. Някои еволюционисти обаче вярват, че съществата - “полумаймуни полухора” могат да бъдат открити не само като вкаменелости, но и живи – в различни краища на света. В началото на 20 век това издирване на “живи междинни форми” довежда до неприятни инциденти, най-жестокият от които е историята на един пигмей на име Ota Benga.
Ota Benga заловен в Конго през 1904 г. от изследователя-еволюционист Samuel Verner. Туземецът, чието име на собствения му език означава “приятел”, бил женен и имал две деца. Окован във вериги и поставен в клетка като животно, той е откаран в САЩ, където учените-еволюционисти го показват на хората на Световния панаир в Сент Луис. Изложен заедно с други маймунски породи, той е представен като “най-близката до човека междинна форма”.
След две години е откаран в зоологическата градина “Бронкс” в Ню Йорк и там заедно с няколко шимпанзета, горила на име Dinah и орангутан, наречен Dohung, е изложен под категорията “древни прадеди на човека”. Д-р William T. Hornaday, еволюционист и директор на зоологическата градина, прави дълги изказвания относно оказаната му чест да притежава тази единствена по рода си “междинна форма” и третира затворения в клетка Ota Benga като обикновено животно. Неспособен да издържи повече на манипулациите, на които бе подложен, Ota Benga се самоубива.61

Човекът от Пилтдаун, Човекът от Небраска, Ota Benga...

Всички тези скандали показват, че учените-еволюционисти ни най-малко не се поколебават да използват всякакви ненаучни методи, за да докажат своята теория. Имайки предвид всичко това, когато погледнем към останалите така наречени доказателства на легендата за “човешката еволюция”, ние отново се сблъскваме с подобна на тази ситуация: налице е една абсолютно фантастична история и армия от доброволци, готови да опитат всички възможни начини, за да я докажат.

<o><O><o>
Където е текло пак ще тече!