Разбира се, това беше едно много опростено преставяне на нещата.
В действителност се борави с "керамичните комплекси", които от своя страна се делят на части - трапезна /луксозна/ керамика, кухненска керамика и амбалажна керамика. Във всяка от тези под-групи има различни видове съдове. Например в трапезната можем да разграничим чаши, паници, амфоровидни съдове и т.н.

При изясняването на даден керамичен комплекс в него, особено ако става дума за широко разпространена култура, се отличават т.нар. варианти. При особено добре изучените варианти се локализират и съответните ателиета. Най-добре у нас са изучени плисковско-преславските продукции.

Противно на гениалните умозаключения на някой форумци с претенции, керамиката отлично отразява смесването на етническите групи. Това може да се проследи по различни белези - пренасяне на форми, технологии, украса и т.нар. Обикновено се появяват и хибридни типове, при които белези на едни керамични комплекси се смесват с други. Такива влияния могат да се появят не само по линия на културни контакти със съседни или примесващи се общности, но и по линия на т.нар. "импорт" - внасяне на керамика от далечни, но влиятелни центрове. Често тези импорти се имитират в местна стреда.

Особено важно е при изследването на керамичните комплекси е техния технологичен профил. Различните температури на изпичане, употребата на колело - бавно и бързо, различните пещи /те са най-различни по-форма/, вкарването на пресен въздух в определени моменти, характерът на тестото, примесите в него и други белези дават много детайлна картина на дадения керамичен комплекс.

Не напразно керамиката се счита за азбуката на археологията и в съчетание с останалите елементи на културата носи ценна информация за ползвалото я население и неговите културни особености.