Иранското въздействие върху източните славяни е доказано както по езикови данни, така и в антропологическия тип на славяните

Нека опишем тази ситуация с похватите на художествената литература.

- Ще се омъжиш ли за мен? - попитал българо-аланинът.
- Да! - отвърнала славянката, просълзена от отдавна чаканото предложение и добавила - Ще кажа на мама и тате да ми приготвят чеиза.
- Какъв чеиз? - погледнал я изненадано българинът.
- Ами някои от фамилните гърнета, те са наследство от баба ми. Може да взема и лопатите на тате, за да си изкопаем землянка.
- Ти луда ли си, ма? - троснал се българинът. - Ако вземеш лопата, ще те прасна с нея по главата. Ще живееш в моята юрта. Землянка... пфу! И никакви гърнета!
- Но защо, скъпи? - просълзила се славянката, този път от обидата. - С какво ти пречат моите гърнета?
- Защото ако ги намерят след 1500 години, ще си помислят, че съм славянин, ма патко. Само да ги вземеш, главичката ще ти откина!
Славянката привидно се съгласила, но скътала няколко гърнета в юртата на своя жених. Минали месеци, родило се първото им славо-българче със смесен антропологически тип, когато българинът се върнал ненадейно и още на влизане в юртата видял, че жена му готви чорба в славянско гърне. Взел гърното и го строшил в главата на благоверната си. От удара загинала и тя.
Погребали я в гроб, щото българите нямали навика да събират дърва и да кремират покойниците. Минали 1500 години. Археолози намерили тленните останки на славянката и я определили за българин... защото е в гроб. А на всичкото отгоре не можали да установят по костите дали е мъж или жена - толкова са добри! Но мнението им, че си имат работа с българин се затвърдило, когато не намерили и помен от гърнетата на славянката. Нека припомним, че по един или друг начин гърнетата се трошат, а безполезните парчета нямат място в юртите, където един ден ще копаят археолозите.
Каква ирония на времето. И каква иронична наука.

Е, кажете ми, как при такъв стереотип да уважаваш науката?
Ми не мога, толкова ми тъпеят, че нема накъде повече.