Тук, при скитите, в историческите времена, които са времената, за които има писмени сведения /за разлика от праисторията, където такива няма/ при скитите попадат предметите на гръцкия свят и най-вече с тяхна помощ и с помощта на монетите се датират скитските комплекси. Оттам разграничаването на скитската от гръцката керамика е въпрос на обобщаване на наличните данни.

Прескачайки други култури минавам на българите и славяните. В началото на 20 век започват изследванията на Плиска, а скоро след това и на Преслав. Първо се откриват разбира се дворцовите сгради. Започва установяването на относителната хронология на тези центрове, която е основа на бъдещата абсолютна хронология. Например така нареченият Крумов дворец е под така наречената Омуртагова тронна палата, а под Крумовия дворец има следи от дървена сграда. Ерго, имаме една относителна хронология на този дворцов паметник. Паметник, а не комплекс, защото той не съществува сам.

Докато текат проучванията на Плиска, Преслав и други градове, започват проучванията на неукрепените селища и на прабългарските некрополи. В тях, логично, се откриват, както и в Плиска няколко вида керамика, ясно отличими една от друга. Най-лесна за разпознаване е византийската керамика. Тя е много специфична, изработена е на бързо грънчарско колело и има особен цвят и форми. Откриват се и два други основни вида керамика - сиво-черна с излъскана украса, включваща гърнета и амфоровидни съдове, както и стомнички на бавно колело. Откриват се и гърнета на ръка с вълнообразна врязана украса.

Междувременно в руините на античните градове в Северна България се откриват славянските селища от VІ и VІІ век с характерните им землянки и полуземлянки. Тяхното датиране е лесно, защото по данни на изворите знаем кога и как загиват ключовите центрове. В тези комплекси, както и в свързаните с тях некрополи, се откриват същите тези гърнета с вълнообразна врязана украса, но не и съдовете с излъскана украса на ивици, авфоровидните стомнички и другите съдове от този керамичен комплекс, който ни е известен от Плиска и Преслав.

Към славянските селища вървят и некрополите с кремация, тъй като кремацията е предпочитан ритуал на славяните. В гробовете на селищата се откриват същите тези съдове - гърнетата с вълнообразна украса, които се откриват и в славянските жилища в руините на античните градове. Така се очертава очевидният извод, че това е керамиката на заселилите се тук славяни. В определени селища са открити и пещите, в които е печена тази керамика, заедно със заготовки.

В СССР постепенно е изследвана една култура, наречена САЛТОВО МАЯЦКА. Дълго време руснаците избягваха да коментират етническата и идентичност, но най-накрая се съгласиха, че това е културата на българи и хазари. Тя съдържа въпросните съдове от сиво-черна глина с излъскана украса. У нас те се появяват след 680г. и това разбира се се проследява чрез отделни монети и най-вече данните от Плиска и Преслав, където са открити производствените и центрове. Така се прави логичния извод, че сиво-черната излъскана керамика по Долиня Дунав е българската керамика.

Накрая искам да посоча, че до християнизацията у нас доминират биритуалните некрополи като добре изучения некропол Девня /например/. Там има два вида погребения - кремации и инхумации и двата вида керамика. Очевидният извод е , че става дума за два етноса с различни погребални тради;ции. Ясно е, че това са българите - инхумациите - и славяните - кремациите.