През 78-ма под Дермендере се води битка между турската войска и настъпващите руски части.Част от турците се изтеглят през землището на Томраш,Персенк и на татък.
Да се върнем малко на зад.
1876-та Адил и Смаил-братя на Ахмед ага събират башибозук на чифлика над Брестовица./длъжни са да го направят,като нахийски началници/Няма данни тези части да са участвали в разгрома на въстанието.По скоро-не/Помаците от средните Родопи традиционно са в добри отношения с християнското население през онези времена/
Но някои от тях участват в грабежи в Перущица,след разгрома.
Като доразяснение,не е излишно да подчертаем,че пък самия Ахмед ага по това време със своя башибозук препречва хората на Емин ага да не ямосат Станимашко и ман.Св Петка.
Та гузни от гореказаното,тъмрашлий се повличат от бягащата турска войска и се изпокриват по съседните Лясково,Михалково,Девин,Осиково и Петвар.
Тогава,Перущенски хайти се качват на свой ред в Томраш да грабят и частично опожаряват селото.
Подобна картина се повтаря и през 12-та година.Заварват в селото една бабичка,като някой серсем я застрелва.Този път селото е опожарено за винаги.
Тук трябва с дебела четра,обче да почертаем,че такива изстъпления не са одобрявани както от помашкото,така и от християнското население на планината!
Когато Ахмед от Барутина се завръща след клането в Батак,той е отхвърлен от всички свои съселяни.Дори когато умира,Ходжата отказва да го погребе.Християнин е този,който го полага в гроба.Син на заклан в Батак!
Друг пример-Башибозука грабил в Лилково,есента си връща ограбенорюто обратно.
Такова е отношението и на християнското население по към полупияните отрепки,които грабят мусулмански села при по-късните събития.
И любопитен пример.Чурен е смесено село.Тъмрашките помаци имат стара вражда с Чуренските,които пък,системно са били защитавани от християнските си съселяни.
Та толкова по въпроса.