|
Йосиф Флавий :
Клането в Ерусалим
(ii:xiv:8-9)
8. По това време Флор се настани в двореца; и на следващия ден постави своя съдийски престол пред него и седна на него, когато главните свещеници, и първенците и главните хора в града дойдоха всички пред трибунала; при което Флор им заповяда да му предадат онези, които го укорявали, и им каза, че те самите трябва да споделят тяхното наказание, ако не предадат престъпниците; но те показаха, че хората са миролюбиво настроени, и молиха прошка за онези, които са сгрешили с думите си; защото въобще не било чудно, че в толкова голямо множество има такива, които са по-дръзки отколкото трябва да бъдат, и то по причина на тяхната младост, и глупави също; и че е невъзможно да се разграничат онези, които обиждат, от останалите, докато всеки се извини за това, което е сторил, и го отрича от страх за това, което ще последва: че той обаче трябва да осигури мир на народа, и да приема такива съвети, които да запазят града за римляните, и дори заради големия брой невинни хора да прости на малцината, които са виновни, а не заради малцината нечестиви да излага толкова много и добри хора на безредици.
9. Флор беше още по-раздразнен от това и извика силно към войниците да плячкосат това, което се нарича Горния пазар, и да убият всеки, когото срещнат там. Така войниците, приемайки този призив на своя командир като съответствуващ на тяхното желание за плячка, не само плячкосаха мястото, където бяха изпратени, но нахлувайки във всяка къща, убиваха нейните обитатели; затова гражданите избягаха по тесните улички, а войниците убиха онези, които хванаха, и никое средство за грабеж не беше пропуснато; те също заловиха мнозина мирни граждани и ги доведоха пред Флор, които той бичува с камшици, а после разпъна. Съответно, целият брой на онези, които бяха погубени онзи ден, заедно с жените и децата (защото не пожалиха дори бебетата), беше около три хиляди и шестстотин; и което още повече утежни това бедствие беше този нов метод на римска варварщина; защото Флор започна тогава да прави нещо, което никой друг не беше правил преди, тоест да бичува мъже от кастата на конниците, и да ги приковава на кръстта пред своя съд; които, макар да бяха по рождение юдеи, бяха въпреки това с римско гражданство.[3]
“Денят преминаваше в проливане на кръв”[4]
(ii:xviii:1-5)
1. Така хората от Цезарея избиха юдеите, които бяха между тях в същия ден и час [когато войниците бяха убити], което човек би помислил, че трябва да е станало по заповед от Провидението; дотолкова, че в един час над двадесет хиляди юдеи бяха избити, и цяла Цезарея беше изпразнена от своите юдейски обитатели; защото Флор залови онези, които избягаха, и ги изпрати в окови на галерите. Заради този удар, който юдеите получиха в Цезарея, целият народ беше силно разярен; затова се разделиха на няколко отряда и опустошиха селищата на сирийците и техните съседни градове, Филаделфия, Себонитис, Гераза, Пела, и Скитопол, и след тях Гадара и Хипос; и като нападнаха Гавлонитис, там разрушиха някои градове, а други опожариха, и след това отидоха в Кедаса на тирците, към Птолемаис, Габа и Цезарея; нито Савасте (Самария) или Аскалон успяха да се противопоставят на силата, с която бяха атакувани; и когато опожариха тях до основи, напълно разрушиха Антедон и Газа; също много от селищата, които бяха около всеки от тези градове, бяха ограбени, и стана голямо клане на хората, които бяха заловени в тях.
2. Но сирийците не отстъпиха на юдеите в множеството хора, които избиха; защото те избиха онези, които заловиха в своите градове, и то не само поради омраза към тях, както преди, но за да предотвратят опасността от тях, така че безредиците в цяла Сирия бяха ужасни, и всеки град беше разделен на две войски, събрани една срещу друга, и животът на едната страна се състоеше в унищожаването на другата; така денят преминаваше в проливане на кръв, а нощта в страх – което беше по-ужасното от двете; защото когато сирийците мислеха, че са победили юдеите, заподозряха също и юдаистките прозелити: и тъй като всяка страна не си позволяваше да убива онези, които само подозираше, че са от другите, така силно се страхуваше от тях, когато се смесваха с другите, като че ли бяха със сигурност противници. Нещо повече, алчността за плячка беше подбуда да бъде убита противниковата страна, дори за такива, които преди изглеждаха много мили и добри към тях; защото те без страх обираха вещите на убитите и отнасяха плячката от онези, които убиваха, в собствените си домове, като че ли беше спечелена в честна битка; и за човек на честта биваше считан този, който се добира до най-голям дял, като победил най-голям брой врагове. Тогава стана нещо обичайно да се видят градове изпълнени с мъртви тела, все още непогребани, трупове на старци, смесени с бебета, всички мъртви, и разпръснати на едно място; жени също лежаха между тях без никакво покритие на голотата си: можеше да се види цялата провинция пълна с неизразими зверства, докато страхът от заплахата от още по-варварски действия беше навсякъде по-голям от това, което вече беше извършено.
3. И досега конфликтът беше между юдеи и чужденци; но когато стигнаха до Скитопол, откриха юдеи, които са действували като врагове; защото стояха в боен ред заедно с хората на Скитопол, и предпочитаха своята собствена сигурност пред връзката си с нас; те се биеха срещу своите собствени сънародници; дори тяхното силно желание за битка беше толкова голямо, че хората от Скитопол ги подозираха. Затова се страхуваха, да не би да нападнат града през нощта, и за беда на града с това да се оправдаят пред своя собствен народ заради въстанието си против тях. Затова им заповядаха, за да потвърдят своето съгласие и да докажат своята вярност към тях, които са от различен народ, да излязат от града заедно със семействата си, в съседно дефиле: и когато направиха всичко, което им беше заповядано, без да подозират нищо, хората от Скитопол изчакаха да минат два дена, за да ги накарат да се чувствуват сигурни, а на третия ден издебнаха добра възможност и прерязаха гърлата им, на някои от тях докато лежаха беззащитни, а други докато спяха. Броят на убитите беше над тридесет хиляди, и след това плячкосаха всичко, което имаха.
4. Заслужава да разкажем какво се случи със Симон: той беше синът на един Саул, уважаван човек сред юдеите. Този мъж се отличаваше от останалите със силата на своето тяло и със смелостта на своето поведение, макар че злоупотреби с тях във вреда на своите сънародници: защото той излизаше всеки ден и избиваше много от юдеите в Скитопол, и често ги обръщаше в бягство, и сам стана причината за победата на своята армия. Но справедливо наказание му се падна заради убийствата, които извърши върху своите сънародници: защото когато хората от Скитопол започнаха да стрелят по тях в дефилето, той изтегли своя меч, но не атакува никой от врага; защото видя, че не можеше да направи нищо срещу такова множество; но извика по много вълнуващ начин и каза – “О, вие хора от Скитопол, аз заслужено страдам заради нещата, които направих с вас, когато ви дадох такова уверение за моята вярност към вас, като убих толкова много от моите сънародници. Поради което ние много справедливо претърпяваме предателството на чужденци, докато действувахме по най-нечестивия начин към нашия собствен народ. Затова ще умра, какъвто съм нечист окаяник, от моите собствени ръце: защото не подобава да умра от ръцете на нашите врагове; и нека същото действие да бъде наказание за моите големи престъпления, и свидетелство на смелостта ми за моя похвала, че никой от нашите врагове да не може да се хвали, че ме е убил; и никой да не може да ме оскърбява, докато падам мъртъв.”
|
Re: Голгота = Местността "Кръста", Южен парк, Софи [re: oros]
