Продължавам. Не е ли странно, че народът не се е потурчил? Даже е нелогично. От една страна, маса привилегии: данъците намаляват, думата ти се приема в съда и даже можеш да си седиш коляно до коляно с агите. Ама не ще. Или, както е казано в "Криворазбраната цивилизация" - не щат да са конформират. Това са си мои мисли и ще се опитам да ги подкрепя донякъде с документи, каквито трябват. И тъй: глаголът. Не е "ислямизира", "помохамеданчи", "помюсулманчи", "приеме исляма" и т. н. Глаголът е "потурчи". Това е нашата позиция по въпроса. Там са турците, а тука сме ние, българите. Процесът вероятно е започнал по времето на завладяването на България, когато според Исай Серски не останал командващ апарат. Което може пък да е било за добро. Знам ли къде щяха да ни изкомандват. Е, народът се е справил, както е могъл. Като е потърсил опора в себе си. И я е намерил. Оттук натък лесно. Защо например няма българска народна песен, в която да се пее за зюмбюл? (Всъщност, може и да има, ама аз не знам за такава). Ето това е едно възможно обяснение - Балчо Нейков, Факийско предание. София, 1985, стр. 95. "...Най-после чува баба Велика, че пашакювлията Идриз ще купи чифлика. Тя им рекла: "Не ща ази вече да ми кляка турчин напреде, когато си говедата изкараме и докарваме. Ази искам, гдето ханъмите от чифлика зюмбюл сеят, наши българки тамо пипер и ряпа да сеят желая" - и взела инициативата и накарала четирима души, и купили чифлика..." Зюмбюлът е бил познат и отглеждан в България. Но не бил възпят. Защото е ханъмска работа. Както е известно, "Станиното лице, мамо, на лимон мирише, на лимон мирише, мамо, и на жълта дюля." Не и на зюмбюл. Щото не е български.

Редактирано от инцидeнтeн на 04.04.07 18:30.