За българите
ХРИСТИЯНИН е било равно на РОМЕЙ.
В този смисъл българските водачи са виждали в християнството и неговите разпространители опасност. Не напразно в текста се подчертава, че еди кои си били убити заради проповедническата си дейност.
Друг водещ мотив в българското съзнание тогава е бил
ХРИСТИЯНИТЕ ЛЪЖАТ И НЕ СПАЗВАТ ОБЕЩАНИЯТА СИ /клетвите/.