Струва ми се още, че една от причините за "параисторията", добила популярност напоследък се намира в самото отношение на държавата към тази наука, в крайна сметка никоя наука (съвременна) не може да съществува без съответните материални условия и мотивация.
Както се казва, "историята е политика, обърната към миналото". От такава гледна точка е логично историческата "наука" да бъде държана
"недохранена", готова веднага да реагира на актуалният "trend".
Съгласен съм, че това състояние е от 30-те години и този "взрив", на който сме свидетели след 1989г., е също и резултат на тази "мършавост" - т.е. "науката" не успява да задоволи мнoгoкратно нарасналият интерес при орязано финансиране - от тук и глупостите за примерно 165г., които "науката" няма сили (поради крайно мизерни обществени функции) да опровергае. Това е наистина голям парадокс.
Като се има предвид постоянната "конюнктурност" на съвременното ни битие, това няма как да не се отрази и на "науката", на първо място унищожавайки и фрагменирайки каквито и да са устойчиви общоприети (научни!?) познания. Резултатът е видим навсякъде - всичко е релативно.
Нещо се отплеснах и огладнях.:))