Въпросът би трябвало да се зададе в клуб Лингвистика. Да, можело е и иначе да стане, но е станало така.

Въз основа на балканославянския (българския) език сега съществуват два нормирани книжовни езика съответно в двете държави България и Македония: софийски русофилски и скопски сърбомански.

Скопският сърбомански възниква след втората световна война на територията на югославската република Македония.

Софийският русофилски възниква в средата на 19-ти век въз основа на местните говори на:
-> Котел (родното място на Петър Берон, автора на Рибния буквар);
-> Елена (седалището на Даскалоливницата - педагогическото училище); и
-> Търново и Трявна (заради Петко Славейков - един от преводачите на Светото Писание на новобългарски език).

Тези три момента по значение и мащаб надхвърлят всичко останало накуп и налагат централно-балканските говори като основа на книжовния език.

Но все пак, някои черти на тези говори не влизат в нормите на книжовния език:

-> редукцията на неударените гласни;
-> смекчаването на съгласните пред "е" и "и".

От друга страна, някои елементи на западно-българските говори влизат в нормите на книжовния език:

-> деепричастията на "-йки";
-> някои думи (като "човек" вместо "челяк").

Следният принцип е бил издигнат (май от Марин Дринов): ако има различие между новобългарските говори по някой въпрос, положението в старобългарския език следва да бъде меродавно. По този принцип би следвало да се приеме "Блъгария" и "влък". Но се налагат централно-балканските говори с техния сложен и неописуем начин за предаване на старославянските съчетания "-лъ-"/"-ръ-"/"-рь-"/"-ль-".

Да отбележа също така, че границата между сръбски (сърбохърватски) и български (балканославянски) върви по линията на балканизацията, а не по "вук"/"волк"/"вълк". Има напълно балканизирани говори, където старославянското "влъкъ" се предава като "вук".

Бих искал да изтъкна и някои географски съображения.

Българите от югозападните територии (Македония) пращали децата си да учат в Гърция, понеже било по-близо. От една страна, много от тях така ставали гръкомани, а от друга страна те не усвоявали старославянския (старобългарския) език. Във всеки случай, на гръцките възпитаници, дори и искрени патриоти, им било трудно да допринесат за развитието на новобългарския книжовен език (Пример: Григор Пърличев).

Българите от североизточните територии (вкл. Централния Балкан) пращали децата си да се учат в Русия. Именно руските възпитаници дали облика на новобългарския книжовен език. Като имаме пред вид, че руският литературен език е пряк потомък на старославянския (старобългарския) език (т.е. на езика на Светите Седмочисленици), то по този начин софийският русофилски също така може да се разглежда като потомък на езика на Светите Седмочисленици (за разлика от скопския сърбомански).