|
И да нямаш други кумири освен мен....Това е чудесно за вярата, но за науката? Ще го прочета, обещавам
Е, не точно кумир, а модел за подражание. Троицата Филов-Бешевлиев-Ваклинов във въпросната наука формира високата летва на качеството...
Но ти лекоо прекаляваш в тяхното възнасяне.
Изцяло с педагогическа цел.
Сакън, ще вземат да ни се излеят войнствени християни...
Много вероятно. Наскоро се опитах да разговарям с един мой много добър приятел по въпроса за т.нар. "трима влъхви" и леко намекнах, че те са един вид демонстрация на връзките на християнството с определени източни традиции, след което бях обявен за гнъсен паганист...
Това не е чак така Влиянието на Египет върху Рим започва горе долу с нимските асове на Август (онези, с крокодилите завързани за палми) и се запазва доста дълго време. Религия, култура, литература, не бъди наивен да свеждаш всичко да една пирамида, при това изрусивана точно като египетските гробници. Не разбрах защо искаш латино-египетски надписи, в Египет по това време отдавна се говори официално гръцки, поне от елита.
Това беше фигър ъф спиич. Разбира се, че няма как да очакваме елинизираният Египет да продуцира собствено египетските традиции в Рим, и то при условие, че културата на Рим в този период минава за "доминираща". Но в Късната античност например един от най-големите разцвети на изкуството и християнската култура е именно в Египет, където "почвата" е плодородна за подобни явления. Нямам предвид само прочутите Фаюмски портрети, а също и интелектуалната дейност на местните елити, чията кореспонденция е съхранена и добре изучена. Запазени са също така доста пахлевийски папируси с писма на ирански сановници от периода на краткото сасанидско присъствие в Египет и дори в тях си личи възприемането на местната култура като много висока от "външните" или "другите", в случая иранци. Несъмнено Рим, държава с култ към грандиозното, е бил впечатлет от размаха и пропорциите на Египет, особено на архитектурата, несъмнено има влияние и в области като скулптурата, литературата и прочие. Но във времето на Август собствено римската цивилизация, по-правилно да се каже гръко-римска, вече е доста узряла и това египетско влияние е по-скоро едно второ ниво, една надстройка над солидния римски фундамент. Някои биха казали, че връзките тук са по-скоро свързани с общата за цялото Средиземноморие култура на Елинизма, но пък ние бихме им отговорили, че Елинизмът в Египет е най-особения елинизъм...
А, извинявай, но това беше забавно. Значи, те в степта могли да научат гръцки, ама за персански не останало време? Или желание?
Това произтича от "стратегическата география" на зоните, където се създала Велика България. В Кавказ писането на гръцки има много стари традиции, а в V-VІ век тук има и византийско военно и политическо присъствие, особено силно в Колхида-Лазика. Друга такава контактна зона е Крим. Това е район, в който още в епохата пр.Хр. степните народи - скити, сармати - влизат в тесни връзки с градската средиземноморска култура. Не на последно място писането на гръцки се обосновава и от връзките на България с Византия, започнати даже преди Кубрат по чисто политически причини. И докато една част от българите гравитирали през VІ век към Византия, друга, т.нар. кутригури, били персийски съюзници. В малко известен извор се спонава от автора как докато пътувал из Кавказ видял кутригурите да напредват на юг, да се заселват в Ираншахр, като съюзници на шаха. Това добре се доказва и по археологическите данни - гробове примерно от дн. Азербайджан на български аристократи.
Мхмхм, тюркски диалект на партския...оригинално Или те са писали с гръцки букви върху камъка за да не схванат комшиите какво пише? Умно! Одобрявам ;)
Забележителното е, че странния тюркски на българите е употребен единствено в т.нар. инвентарни надписи и частично - в Именника. Тук са възможни различни хипотези, но най-достоверната според мен е тази, която обяснява явлението с "вторичното" тюркизиране на елита и възприемането на, главно, военно-политическия речник. Това е станало както в Атиловата държава, така и в хаганата на Небесните тюрки, по-късно Западния тюркски хаганат.
В полза на подобно тълквование говори за мен ключовият извод на Цв.Степанов, че окончанията в Именника на бройните са нетюркски, което дава една картина на "вмъкване" на тюркския лексикален пласт в някакъв по-стар, който според мнозина е ирански и то преимуществено степно-ирански.
За обобщения още е рано, но едно е ясно - предстои генерална ревизия на въпроса за произхода.
|
Re: Добре, [re: mellisa]
