Българите, след като се настанили в страната между Дунав, Стара планина и Черно море, почнали да господствуват над заварените тук славянски племена, от които едно — северите — те преселили от предната Верегавска клисура на изток, за да защищават близките до ромеите места, а останалите седем на юг и запад, за да бранят близките към аварите страни.

Theophanes, ibid., p. 359 / 12-17

Самото положение на новопридошлите българи изисквало, щото те да влязат в съюзни отношения спрямо завареното тук славянско население.
Войната с Константин IV Погонат се свършила, без да се определят политическите отношения между него и Исперих; напротив, те останали враждебни, тъй като императорът не можал да достигне целта си, от една страна, а от друга, самото нахлуване и настаняване на българите в пределите на империята още повече усилвали тая враждебност.

Исперих, като чувствувал своята слабост поради малобройността на ордата си, разбирал твърде добре, че само ако успее да привлече славянското население на своя страна, той ще може да устои против византийското оръжие и да запази независимостта си; следователно за него било от първостепенна важност да има добри и мирни отношения със славяните, а не да ги въоръжава против себе си...
V. Zlatarski - Istoria