Според мен Славейков и сие действително са оплели доста конците с българския книжовен език като доста егоистично в основата си са наложили среднобългарския говор за книжовен език.

И все пак въпроса за "голямата грешка" не стои еднозначно защото и дойчовците говорят на сума диалекти но имат единен книжовен език.

Най-голямата грешка е друга-безумно тъпата ортографска реформа от 1944 г.която изхвърля от азбуката онези букви които имат значението на мост между източните и западните говори.

В този смисъл нещата започват пак от дядо Славейков който още от 60-не години на ХІХ век започва да воюва срещу Ъ-то -не му харесвало ,не било рационално да се пише в краесловие, защото значи ,много мастило излишно се хабяло и пр.

Както и да погледнем все е почва за по-късния дружбашки експеримент от 1920 г.и още по-късния комунистически диктат от 1944 г.

ПС -може да е екстравагантно но още съжалявам ,че на времето не сторих един грях да се сдобия полузаконно с една "Континентал"със стария шрифт.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите