продължение;
Убедил се в невъзможността да овладее Цариград, Крум предложил на ромеИте преговори за сключване на мир.Този път Лъв V арменец се съгласил,
но с коварното намерение веднъж за винаги да спаси империята от страшния български владетел.Решено било двете страни да се срещнат край морския бряг, невъоръжени с малобройни свити.през ноща обаче трима изкусни византийски стрелци се укрили близо до мястото на срещата.
Рано сутринта Крум пръв пристигнал със своите придружители, наскоро след това се задал и императорът.Всичко било нормално до момента , когато един от ромеите свалил шапката си.Бдителният Крум веднага се метнал на Коня си и веднага препуснал към лагера на българите, обсипан със стрели.Според един от авторите, предаващи този епизод, той останал невредим, според други бил ранан в крака си. така или иначе той се спасил, но придружителите му нямали същата участ:неговият КАВХАН поднал убит, а останалита били заловени живи.
Неописуема била яроста на Крум от проявеното вероломство.

Всички църкви, дворци и постройки пред стените на Цариград били сринати до основи, а византийците , намерени в околностите му-безжалостни изклани.Статуите и цялата дуга украса били откарани с волски коли в България.Опожарени били всички градове и крепости м/у Константинопол и Адрианопол.Самият Крум се притекал в помощ на брат си за превземането на Одринската крепост.Оцелелите след клането жители на града /около 10 000 души/ били преселени в "ОТВЪДДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ".
През късната есен на 813 г. една българска армия опустушила Люлебургаската област, като отвела 50 хиляди пленници на север от река Дунав.
п.п. това не е сборник,
а учебник по "същество и е целта на обучението по история в Хуманитарна гимназия "Св.св.Кирил и Методи" гр.В.Търново"

следва;

Редактирано от koбpaO8 на 18.02.07 10:37.