Вас пък какво ви пука и двамата?

Дълго е за обяснение, затова ще ти отговоря по-образно и кратичко: Дори камъните се пукат при определени обстоятелства. За себе си мога категорично да твърдя, че не съм камък или друг "неодушевен" обект. Пука ми та чак пращи.

Вярата не е ли нещо лично?

А това е хептен дълго за обяснение.
В общи линии... ДА, вярата е нещо лично, разбирай: интимно. Но за разлика от други интимни работи, които се правят в затворена среда (обикновено между двама, трима или повече души), някои лични работи, като вярата в определени неща, засягат повече хора. И отново възможно най-кратък отговор: Всеки има някаква интимна вяра, дори Хитлер, Сталин, средновековните папи, Буш, чифутите - всички те са вярвали. Въпросът е В КАКВО? И колко сме различни от ТЯХ?

Ами кога започва да ни пука? А аз почвам да се пукам, когато нечия интимна вяра е основата за неговите действия, които не засягат двама, трима или повече души, а в кризисни случай може да доведе до пукането на пушки, милиони глави, милиони детски сърца... та чак до пропукването на онази фина до невидимост материя в нас, която тежи едва 21 грама и съхранява всичко изконно добро у хората. Това добро масово се е пропуквало безброй пъти в човешката история, превръщайки хората в зверове от най-грозен тип, и се опасявам, че поредната световна ескалация до кулминационната точка не е никак далеч във времето. Причината за тази ескалация ще е във вярата в най-верския смисъл на думата, а последствията ще бъдат толкова апокалиптични, че просто не ми се мисли за тях.

Наистина ли не можем да преборим пророчествата?
Все трябва да има и някакъв резервен план Б за един изненадващ случай, в който хората от Новия, Стария и Третия свят ще заживеят заедно в единен Божи свят ПО СВОЯ ВОЛЯ, а не заради трагичните обстоятелства, които ще разтърсят земята из основи и ще доведат... принудата на Разума. Има нещо АДСКИ унизително в това едни Божи творения като хората, създадени по Негов образ и със способности също да творят и претворяват, да бъдат вкарвани в релси от други Божи творения. И то след като се изпотрепем за срам на всичко свято и чисто.
За себе си знам, че ужасно ще ме е срам. Мога да го кажа и в сегашно време: СРАМ МЕ Е! Като двойкаджия на четвърти(!) поправителен изпит.

-:<>:-
По діброві вітер виє, гуляє по полю, край дороги гне тополю до самого долу.