Двуполюсният модел е най-близък до ума и най-лесен за осмисляне. Дуализмът е заложен в човешката душа открай време и е много трудно, даже невъзможно да се избяга от него. Винаги е имало противопоставяне на наши и чужди, добри и лоши. По-висшата степен на този модел е всяка двойка да се оценява с оглед на наличието или липсата на нещо.
И за да се обяснят иначе сложните и многопричинни исторически събития, историята прибягва до такива клишета. Можем да ги сведем до простичкото "добрите/нашите се борят срещу лошите/чуждите". И ако се появи нещо трето, не дай Боже четвърто, то трябва или да се привърже към някое от основните две, или да се създаде нова опозиция между него и някое от двете.
Следващата стъпка е да се придадат някакви измерения на това "добро" и "наше". Например за нашата ранна история римляни срещу варвари, християни срещу езичници, живеещи в градове срещу живеещи не в градове и т.н.
Такива противопоставяния са лесни за създаване, но трудни за изкореняване. Въз основа на тях се изграждат устойчиви схеми, които се набиват в главите на хората като непоклатими истини, паднали свише. И когато се появяват противоречащи им данни, се предпочита изопачаване на данните, за да се запази общата схема.
За съжаление в историята има ужасно много политика и съвсем малко наука.